Решение № 13652 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15373/2012 г.

Решение № 13652 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15373/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Михаил Гошев Михайлов началник на група "Охранителна полиция" при РУ "Полиция" - гр. Полски Тръмбеш, подадена, чрез Румяна Байчева мл. юрисконсулт при ОД на МВР - Велико Търново срещу решение № 601/12.11.2012 г., постановено по адм. дело № 964/2012 г. на Административен съд - Велико Търново. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което оспорената заповед бъде потвърдена. Ответникът по делото Емил Кънчев Йорданов от гр. Велико Търново, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че тя следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, е отменена заповед рег. № 177/09.09.2012 г. на полицейски орган - началник група "Охранителна полиция" при РУ на МВР гр. Полски Тръмбеш, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР касационният ответник е задържан за срок от 24 /двайсет и четири/ часа в РУ на МВР гр. Горна Оряховица, поради наличие на данни, че същият е извършител на дребно хулиганство съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. Първоинстанционният съд е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е заключил също така, че цитираната заповед е незаконосъобразна, защото е немотивирана процесуално и материално незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съдът упражнява дължимия се съдебноадминистративен контрол в съответствие с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, като установява правнорелевантните за конкретния спор фактически обстоятелства, излага подробни правни съображения като отговаря на всички оплаквания в жалбата. Спорът е решен при наличие на всички относими към делото доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено от решаващият съд. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. От представените по делото документи съдът е установил, че около 02.55 часа в нощен клуб "Трафик" в гр. Полски Тръмбеш, Емил Йорданов предизвиква скандал и нанася удари с шамар на Иван Иванов от същия град, за което на място са изпратени служители на РУП - Полски Тръмбеш. Безспорно установено е от представените на съда допълнителни документи, че по случая е образувано бързо производство № 227/09.09.2012 г. по описа на РУП - Полски Тръмбеш. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че във всички случаи на позоваване на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР административният орган следва да посочи и конкретната разпоредба на закона, която предвижда при настъпването на определени обстоятелства задържането на дадено лице. В чл. 59, ал. 2 от АПК е дефинирано задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, този акт, в частност заповед за задържане на лице следва да съдържа фактически и правни основания за издаването. Същото е предвидено и в разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, съгласно която в писмената заповед за задържане на лице се посочва основанието за задържане. Правилно е заключението на съда, че тълкуван във връзка с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, текстът на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР води до извода, че задължително съдържание на всяка заповед за задържане на лице се посочва конкретното основание за задържане. Настоящата касационна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че само посочването на т. 8 от чл. 63, ал. 1 от ЗМВР не може да бъде правно основание тъй като задължително трябва да бъде посочена нормата към която този текст препраща, за да се направи преценка налице ли е определена хипотеза и респ. дали заповедта е материално законосъобразна. Изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед е процесуално незаконосъобразна, тъй като в УБДХ не е предвидена никаква възможност за прилагане на Принудителни административни мерки /ПАМ/ от вида на процесната - задържане за 24 часа, по повод извършено дребно хулиганство и за това посоченото като фактическо основание в самата заповед изобщо не може да доведе до задържане е правилен. В тази насока са развити подробни и съответни на материалния закон съображения от съда относно прилагането на УБДХ. Законосъобразно съда е приел, че за нарушения, които представляват дребно хулиганство, УБДХ не предвижда прилагане на принудителни административни мерки. По тези съображения обосновано и законосъобразно съдът е отменил обжалваната заповед. Решението му е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение