Решение № 3065 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2009 г.

Решение № 3065 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност. Образувано е по касационна жалба на Владимир Димитров Момчилов, ЕГН хххххххххх, от гр. София, ж. к. Дружба, № 118, вх. В, ет. 2, ап. 22 против Решение № 67 от 11.05.2009 г. по адм. д. 560/2008 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № з-318 от 7.10.2008 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Добрич, с която е отказано издаването на заповед по чл. 76, т. 3 от ЗБДС относно напускането на страната и издаването на паспорти и заместващи ги документи на българския гражданин Дарин Иванов Шайгаровски, ЕГН хххххххххх. По съображения, подробно развити в жалбата се претендира отмяна на решението и административния акт. Ответната страна - Директорът на ОД на МВР Добрич не е изразил становище по жалбата. Конституираните като ответници Виктория Рогова, частен съдебен изпълнител и Дарин Иванов Шайгаровски не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Предмет на първоинстанционното производство е жалбата на Владимир Димитров Момчилов против Заповед № з-318 от 7.10.2008 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Добрич, с която е отказано издаването на заповед по чл. 76, т. 3 от ЗБДС за забрана на напускането на страната и издаването на паспорти и заместващи ги документи на българския гражданин Дарин Иванов Шайгаровски, ЕГН хххххххххх. Административното производство, в което е издадена процесната заповед започва по искане на частен съдебен изпълнител Виктория Рогова по повод образувано изпълнително производство по молба на Владимир Момчилов срещу Дарин Шайгаровски за неплатено задължение в размер на 450 000 лв., ведно със законната лихва върху него считано от 13.04.2006 г., както и разноски от 18 000.00 лв. Частният съдебен изпълнител осъществява правомощията си по чл. 78а от ЗБЛД /Загл. изм., бр. 82/2009 г./ и неговото участие в производството, което е инициирал, се изчерпва с отправяне на акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ЗБЛД / Загл. изм., бр. 82/2009 г./ издаването на заповедите по чл. 78 от същия закон, в която хипотеза попада и процесната, както и тяхното обжалване, се извършват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Прилагането на критериите на чл. 15 от Административнопроцесуалния кодекс за придобиване на качеството на надлежна страна в административното производство по чл. 78 от ЗБЛД / Загл. изм., бр. 82/2009 г./ и в това по обжалването на административния акт, определя като страни лицето, спрямо което е образувано производството за налагане на административна мярка и компетентния да постанови мярката орган. Това са и страните в производството по съдебното обжалване, предвид нормата на ал. 3 на чл. 79 от ЗБЛД. Актът, постановен в производството по чл. 78 от ЗБЛД, засяга пряко свободите и законните интереси, и създава задължения само за лицето, адресат на мярката. Взискателят по изпълнителното дело, какъвто е жалбоподателят в настоящото производство, има интерес от налагането на мярката с цел постигане на търсеното изпълнение на задълженията към него, но този интерес не е пряк по смисъла на чл. 15 от АПК. Налагането на мярката не би имала за пряк ефект удовлетворяване на вземането му. Последиците биха се проявили за него опосредствени евентуално от настоящото производство. Изложените съображения обуславят извода на касационния състав, че приетото от първоинстанционния съд наличие на правен интерес у жалбоподателя за оспорване на процесната заповед противоречи на закона. Отсъствието на процесуална легитимация за жалбоподателя води до недопустимост на обжалването, на проведеното съдебно производство и постановения от съда акт. Липсата на право на обжалване обуславя и недопустимостта на касационната жалба и произнасянето по същество от настоящия състав. Недопустимостта на жалбата и проведеното първоинстанционно производство налагат обезсилване на постановеното съдебно решение и прекратяване на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното, Върховния административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 вр. 159, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс