Решение № 6692 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 146/2021 г.

Решение № 6692 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 146/2021 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д., чрез адв. Р. С., против решение № 5622/20.10.2020 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 7408/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221018002396-091-001/23.01.2019 г., издаден от Е. С. - началник на сектор, и Х. А. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 708/23.04.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "АТМАН ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД за ревизираните периоди общо в размер на 81 915, 38 лв., в т. ч. главница - 53 918, 09 лв. и лихви за забава - 27 997, 29 лв. Според касатора решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил част от събраните доказателства - Акт (протокол) за касова наличност от 11.06.2014 г., а друга част - приходни касови ордери, свързани с отчитане на изтеглените от Б. Д. от банковите сметки на "Атман Инженеринг" ЕООД, неправилно не ги е кредитирал с аргумент, че са съставени за целите на съдебното производство без да отчете факта, че в хода на ревизията органите по приходите не са успели да установят връзка с "Атман Инженеринг" ЕООД. По съществото на спора, счита, че по делото не са доказани предпоставките за установяване отговорност на управителя на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи. Иска отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. А., оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2876, 46 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22221018002396-091-001/23.01.2019 г., потвърден с Решение № 708/23.04.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на касатора по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "АТМАН ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. Въз основа на анализ на представените в хода на ревизията документи органите по приходите са установили, че декларираната касова наличност към 31.12.2014 г. в размер на 125 хил. лв. е формирана от оборот от дейността на дружеството в периода, когато негов управител е Б. Д. / т. е. до 11.06.2014 г. /. Тъй като няма данни след 11.06.2014 г. дружеството да е извършвало дейност, то декларираната касова наличност към 11.06.2014 г. и към 31.12.2014 г. е една и съща, като няма данни тази касова наличност да е предадена от Б. Д. на И. Б. /управител на дружеството за периода 12.06.2014 г. - 07.09.2017 г. /, поради което е направен извод, че тя е използвана от Д. за лични нужди, т. е. с посочената сума от лицето управител на "АТМАН ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е извършено намаление на имущественото състояние на дружеството. Обоснован е извод, че управляващият дружеството, като е бил наясно с наличието на непогасени публични задължения на дружеството, не е разпоредил плащания към бюджета за погасяването им, въпреки че е теглил от банковите му сметки. Такова поведение според ревизиращия екип е недобросъвестно, в резултат на което е налице невъзможност за погасяване на съответните изискуеми задължения към бюджета. За да отхвърли жалбата на Б. Д. и да потвърди РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав подробно е описал установената фактическа обстановка при провеждане на ревизията, както и основанията на органите по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Обсъдил е приетото заключение по допуснатата ССЕ, което е кредитирал изцяло, като изготвено обективно и безпристрастно. Съгласно същото от прегледа на главна книга на "Атман инженеринг" ЕООД на счетоводна сметка 501 "Каса в левове" за периода 01.01.2012 г. - 30.04.2014 г. не са налице плащания в брой в полза на Б. Д.. Изтеглените суми от банковите сметки на "Атман Инженеринг" ЕООД са внесени в касата на дружеството, за което са съставени приходни касови ордери, описани в констативно - съобразителната част на експертизата по т. 2. От доказателствата по делото съдът е обосновал краен извод, че са установени предпоставките по чл. 19, ал. 2, предл. 1 от ДОПК, а именно: За периода, за който е ангажирана отговорността по чл. 19 от ДОПК от м. 12. 2012 г. до м. 05. 2014 г. ревизираното лице е управлявало "АТМАН ИНЖЕНЕРИНГ' ЕООД, като едновременно с това е било и съдружник в същото с 37 дяла на стойност 3 700, 00 лв. Дружеството има непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски, като невъзможността да бъдат събрани задълженията е доказана по безспорен начин от действията на органите по приходите, които са установили, че същото не притежава активи, годни да обезпечат задълженията и срещу които да бъде насочено принудително изпълнение, няма и наличности по банковите сметки на дружеството. Според съда именно с извършените тегления на парични средства от банковите сметки на дружеството от Б. Д. и липсата на годни писмени доказателства за тяхното наличие в касата на "Атман Инженеринг" ЕООД, е доказано скритото разпределение на печалбата от дружеството към физическото лице - жалбоподател. Обоснована е и следващата предпоставка – недобросъвестност, тъй като РЛ е подписвало платежни документи и друга счетоводна и банкова документация, като несъмнено е било наясно, че главното задължено лице има изискуеми и непогасени задължения за данъци. Изложени са мотиви и за наличие на причинно-следствена връзка между недобросъвестното плащане на пари от имуществото на юридическото лице и несъбираемостта на задълженията. Съдът не е кредитирал представените писмени доказателства от страна на жалбоподателя и приети в съдебно заседание от 18.06.2020 г., въз основа на които е изготвено заключението на ССЕ, с аргумент, че същите не са представени в хода на ревизионното производство и са създадени за целите на процеса. Решението е неправилно, постановено е при неправилна преценка на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Според касатора в съдебното производство не са събрани доказателства за наличие на всички предпоставки за възникване на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а само, че същият е бил управител на "Атман Инженеринг" ЕООД за периода на възникване на задълженията, за които му се търси отговорност. В случая съдът правилно е очертал предпоставките, при които трето лице носи отговорност за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, които следва да са изпълнени кумулативно. Липсата на който и да елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК препятства реализирането на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК. В процесния казус с оспорения РА е установена отговорност на управител във втората хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК – за недобросъвестно извършени плащания в пари, с характер на скрито разпределение на печалба, както и че ревизираното лице е субект на тази отговорност, а дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Този факт подлежи на пълно и главно доказване от страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт по чл. 21, ал. 1 ДОПК. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б "а" и "б" от допълнителните разпоредби на същия закон, които се отнасят до доходи от акции и дялови участия и начислени разходи за лихви. Основателни са доводите на касатора, че видно от публикувания в Търговския регистър ГФО за 2014 г. е видно, че активите на дружеството за 2014 г. са 407 х. лв., към които е включена и касовата наличност от 125 хил. лева, като активите са на по-висока стойност от тези за 2013 г. - 374 х. лв. Годишният финансов отчет за 2014 г. е съставен на 30.03.2015 г. и е подписан от действащия към края на 2014 г. управител — И. Б., т. е. когато Б. Д. вече не е управител и съдружник в "Атман Инженеринг" ЕООД. При изготвянето на ГФО за 2014 г. не са констатирани липси на имущество, в т. ч. и на парични средства, които да се отчетени по предвидения от закона начин, поради което следва да се приеме, че паричните суми отразени в счетоводния баланс към 31.12.2014 г. са били налични. Както правилно касаторът сочи с изготвянето на ГФО за 2014 г. И. Б. е декларирал, а след това и публично оповестил, че дружеството разполага с паричните суми отразени в счетоводния баланс, което доказва, че изтеглените от Д. суми от банковата сметка на "Атман Инженеринг" ЕООД са останали във владение на дружеството и след промяната на собствеността и управлението. Следва да се отбележи, че видно от ГФО за 2015 г. и 2016 г. публикувани в ТР също е налична касова наличност в размер от 125 хил. От друга страна по делото няма каквито и да е преки доказателства, че сумата от касата е начислена, изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на Д. или че е налице нарастване на неговото лично имущество. В тази връзка се явява необоснован изводът на органите по приходи, възприет и от съда, че тази сума е използвана от ревизираното лице за лични нужди и с нея е извършено намаление на имущественото състояние на дружеството. Липсата на данни за местонахождението на касата на дружеството и нейната наличност, сами по себе си не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. При тези обстоятелства, съдът неправилно е приел, че са изпълнени всички кумулативни условия от фактическия състав за ангажиране отговорността на третото лице – управител по чл. 19, ал. 2 ДОПК. С оглед изложеното, решението се явява неправилно и следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт. При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 7715, 32 лева (държавни такси, разходи за вещи лица и адвокатско възнаграждение). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,