Решение № 12262 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6424/2009 г.

Решение № 12262 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6424/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на ДНСК - София и протест на Софийска градски прокуратура срещу решение № 6 от 20.02.2009 г. по адм. д. № 6324/2008 г. на Административен съд София - град, второ отделение, двадесет и шести състав, като се иска отмяна на същото и да се отхвърли жалбата против заповедта на зам. началника на ДНСК. Ответникът взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба и касационният протест са основателни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че жалбата и протеста са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С атакуваното решение, Софийският административен съд е отменил заповед № РД - 14 - 259/5.06.2007 г. на зам. началника на ДНСК. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган в установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Решението е правилно. Съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза строежът е извършен в пълно съответствие с одобрения инвестиционен проект. Последният е подложен на проверка за съответствие на всички части по чл. 142, ал. 4 и 5 ЗУТ от консултант в проектирането и строителството, което обхваща и съответствие с подробния устройствен план. Съгласно тези проекти е издадено разрешение за строеж № 7/11.02.2005 г. на Главния архитект на община Несебър, което е влязло в сила. Административният орган е приел, че изградената сграда не съответства на предвижданията на действащия ПУП по отношение максимално допустимата височина до 12 м., а е изпълнена с височина 13, 21 м. и максимално допустимите етажи с изпълнен пети етаж, в нарушение на предвидените с ПУП макс. М + 3 етажа. Вещото лице е установило, че височината на сградата е 12 м.; етажността й е 3 + М, тъй като терасовидният етаж не е пълноценен етаж и не участва във височината на сградата в съответствие с действащия ПУП. Освен това е налице разрешение за ползване № ДК - 06 - 178/28.07.2006 г. на началника на РДНСК Бургас, в което също е прието, че строежът е изпълнен в съответствие със строителните книжа. Всичко това правилно е мотивирало административният съд да приеме, че не са осъществени материалноправните предпоставки, обуславящи преценката на административният орган за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план, ето защо с влизането им в сила то се счита за установено, и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. От това следва, че е изключен и инцидентният контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с подробния устройствен план. Такава преценка той може да направи, по жалба или служебно (чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ), само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането му в експлоатация по установения ред. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана, т. е. инкорпорираните там интереси. Решението, следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или на подробния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието помежду им. Когато несъответствието би било основание за унищожаемост, но не и за нищожност на разрешението, правните му последици следва да бъдат зачетени и строежът не може да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Напротив, строеж, макар и съответстващ на строително разрешение, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешението с плана е дотолкова тежко, че последиците му са правно нетърпими (разрешен строеж в защитена зона или в зона за озеленяване, или в чужд имот - публична собственост напр.), т. е. когато разрешението е нищожно поради противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността на разрешението може да бъде разкрита безсрочно, и то от началника на РДНСК (арг. чл. 149, ал. 5 АПК вр. чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 213 ЗУТ), който е компетентният и да спре или премахне строежа. Законосъобразно при това положение съдът е дал предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 ЗУТ разрешение, изключващо възможността за премахването на част от строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение