Решение № 10722 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2012 г.

Решение № 10722 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. С решение № 57/27.12.2011 г., постановено по адм. д. № 534/2011 г. Административен съд гр. Русе е отменил по направено искане от Татяна Георгиева Узунова от гр. Русе Решение КРД № 221 от 27.10.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърдения с него отказ изх. № КРД 94Т-3719-3342 от 14.09.2011 г. за заверка на осигурителна книжка на Татяна Георгиева Узунова за периодите 2000 г., 2001 г., 2003 г. и 2004 г. в качеството й на самоосигуряващо се лице като едноличен търговец. Изпратил е преписката на длъжностното лице при ТП на НОИ - Русе с правомощията по чл. 7, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морски лица (НООСЛБГРЧМЛ) за решаване на въпроса по същество по подадената от Татяна Георгиева Узунова от гр. Русе молба вх. № КРД 94Т-3719-3327 от 17.08.2011 г. за заверка на осигурителна книжка на Татяна Георгиева Узунова за периодите 2000 г., 2001 г., 2003 г. и 2004 г. вкл., съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Оставил е без уважение искането на Татяна Георгиева Узунова от гр. Русе за присъждане на разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУСО гр. Русе с оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. За посочените периоди Татяна Георгиева дължи годишно изравняване, надлежно документирано от нея в ГДД в сроковете за съответната година. За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. моли Обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде потвърден отказът за заверка на осигурителната книжка. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, институтът на погасителната давност е неотносим в настоящия казус. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. По делото съдът е приел за безспорно установено, че Татяна Узунова е внасяла за периода 2000 г., 2001 г., 2003 г. и 2004 г. авансови вноски върху минималния месечен доход, определен със закона за бюджета на ДОО за всяка от посочените години. Не е изпълнила обаче задължението за довнасяне на реално дължимите суми, определени върху окончателния доход, отразен в годишните данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). От това произтича спорният въпрос по делото - може ли Узунова да се позове на изтекла 5 - годишна погасителна давност по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 от ДОПК, в сила от 01.01.2006 г. Съдът е дал положителен отговор и на основание подробно изложени съображения в тази връзка е отменил оспорения отказ за заверка на осигурителна книжка на Татяна Георгиева Узунова за периодите 2000 г., 2001 г., 2003 г. и 2004 г. в качеството й на самоосигуряващо се лице като едноличен търговец. Настоящата инстанция счита обжалваното съдебно решение за неправилно. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО ( ДВ бр. 99/09 г. в сила от 01.01.2010 г.)за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4а, ал. 1. Волята на законодателя е изразена ясно чрез диференциране изискването към самоосигуряващите се лица - дължимите вноски да бъдат внесени изцяло, в сравнение с регламентираното за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2, работили при пълното законоустановено за тях работно време - да са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Същият подход е въведен и в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (в сила от 01.01.2010 г.), отразяващ легалното определение за "осигурено лице". Според нормата, това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. От анализа на цитираните норми се налага изводът, че за заверка на осигурителната книжка на Узунова, респ. за признаване като осигурителен стаж соченото от нея време, при което е била самоосигуряващо се лице, е задължително условието осигурителните вноски да са били внесени изцяло. По отношение на неиздълженото задължение не може да се приложи института "погасителна давност". Защитата чрез възражението за давност се реализира в смисъл, че по отношение на дължимото не може да се приложат средствата на държавната принуда, но не и да бъде отменено законоустановено задължително изискване за признаване на осигурителен стаж. По изложените съображения обжалваното решение на АС гр. Русе е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Татяна Узунова следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,