Решение № 6026 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез гл. юрк. Анастасова, против решение № 6322/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 8914/2025 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед № СОА25-РА50-1/29.07.2025 г., с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 5 и чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, чл. 108, ал. 5 ЗУТ наредено да се изработи служебно проект за изменение на действащ ПУП – изменение на план за застрояване УПИ I – 464, местност „Кръстова вада“, кв. 7, район „Триадица“ – СО, като предназначението на имота да остане непроменено, а устройствените показатели да бъдат в пълно съответствие с показателите за устройствената зона „Смф“, заложени в Приложение към чл.3, ал.2 ЗУЗСО, и в схемата на ОУП към СО по част „Центрова система третичен сектор“, „Йерархична структура на Комплексните обслужващи центрове от трето ниво (III А – „Структурообразуващ“). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на задание и скица-предложение. Касаторът поддържа, че в производството по чл. 135, ал. 5 ЗУТ не е приложима разпоредбата на чл. 124а, ал. 7 ЗУТ, както и че не е налице нарушение на формата на административния акт, доколкото предметът и целта на допуснатото изменение били ясно определени. Излагат се и съображения, че действащият ПУП от 2017 г. противоречи на материалния закон, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, вследствие на което са допуснати показатели на застрояване, несъответстващи на ОУП на СО за устройствена зона „Смф“. Ответникът – „Магна МК“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Вълов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховна касационна прокуратура не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд по жалба на „Магна МК“ ООД е заповед № СОА25-РА50-1/29.07.2025 г., с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 5 и чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, чл. 108, ал. 5 ЗУТ наредено да се изработи служебно проект за изменение на действащ ПУП – изменение на план за застрояване УПИ I – 464, местност „Кръстова вада“, кв. 7, район „Триадица“ – СО, като предназначението на имота да остане непроменено, а устройствените показатели да бъдат в пълно съответствие с показателите за устройствената зона „Смф“, заложени в Приложение към чл.3, ал.2 ЗУЗСО, и в схемата на ОУП към СО по част „Центрова система третичен сектор“, „Йерархична структура на Комплексните обслужващи центрове от трето ниво (III А – „Структурообразуващ“). С обжалваното решение административният акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на изискванията за форма на административния акт. В проведеното производство по чл. 135 ЗУТ липсват задължителни елементи, които законът изисква при допускане изработването на проект за изменение на ПУП. Прието е, че не е изготвена необходимата скица-предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, която да конкретизира съдържанието и обхвата на изменението, както и достатъчно ясна и конкретна разпоредителна част относно предмета и параметрите на допуснатото изменение на ПУП. Според съда не са конкретизирани достатъчно ясно устройствени показатели, начинът и характерът на застрояване и обхватът на изменението, а липсата на графична част препятства преценката за съответствието на заповедта с ОУП и устройствените правила. Приел е още, че към процесното производство са приложими изискванията на чл. 124а, ал. 7 ЗУТ, според които с акта за разрешаване изработването на ПУП следва да се определят обхватът, целите и задачите на проекта. Според съда тези изисквания не са изпълнени, поради което е налице нарушение на формата на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на изискванията за форма на административния акт. Към същата противно на твърденията касатора в касационната жалба, липсва графична част, от която да се установява какво е точното съдържание на проекта за изменение на ПУП, изработването на който се разрешава със заповедта и в какво ще се изразява изменението на действащия план. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Възможността, съдържаща се в чл. 135, ал. 5 ЗУТ компетентният орган по ал. 1 да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план не освобождава административния орган от задължението, при издаване на заповед, с която се разрешава изработването на исканото изменение в ПУП, същата да съдържа графична част, от която да се установи съдържанието на проекта и в какво ще се изразява изменението на ПУП. Предвид факта, че такава графична част липсва, оставя неясен обхвата на разрешеното проектиране и не може да бъде извършена преценка за съответствието на предложението с нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП. Не е представено и надлежно мотивирано становище на главния архитект по смисъла на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Представеното писмо от главния архитект до кмета на СО не съдържа необходимите реквизити на такова становище и не може да го замести, доколкото не съдържа конкретни фактически и правни основания относно необходимостта и параметрите на допуснатото изменение. Липсата на тези документи представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като препятства възможността да се установят обхватът и съдържанието на допуснатото изменение, както и неговото съответствие с действащата устройствена уредба и предвижданията на ОУП. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед не съдържа достатъчно ясна и конкретна разпоредителна част. В нея не са индивидуализирани конкретните устройствени показатели, предмет на изменението, нито е ясно какви именно параметри на застрояване следва да бъдат променени. Липсата на графична част към заповедта допълнително препятства възможността да бъде извършена ефективна съдебна проверка относно законосъобразността на акта. Посочването единствено, че устройствените показатели следва да бъдат приведени в съответствие с устройствена зона „Смф“, не е достатъчно, за да бъдат определени пределите на административното производство и неговият предмет. Неоснователни са доводите на касатора, че графичната част на действащия ПУП можела да замести скицата-проект. Законът изисква конкретно предложение за изменение на плана, отразено в скица-проект, която да бъде неразделна част от производството по чл. 135 ЗУТ. Такъв документ в случая липсва. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 124а, ал. 7 ЗУТ. Действително, в производството по чл. 135, ал. 5 ЗУТ не се изисква изработване на задание по чл. 125 ЗУТ в обема, характерен за първоначално изработване на ПУП. Това обаче не санира допуснатите нарушения, свързани с липсата на задължителните документи по чл. 135 ЗУТ и не преодолява порока във формата на административния акт. По отношение на доводите на касатора за неправилно приложение на чл. 27, ал. 3 ЗУТ при одобряване на действащия ПУП от 2017 г., съдът намира, че същите са ирелевантни към предмета на настоящото производство. Настоящият спор е относно законосъобразността на заповедта за допускане изработването на проект за изменение на ПУП, а не относно материалната законосъобразност на действащия ПУП. Проверката относно наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ подлежи на пълна съдебна преценка при евентуално обжалване на заповедта за одобрение на изменение на действащия ПУП, а не на фазата за проверка на законосъобразността на заповедта за допускане на такова изменение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,