Решение № 750 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 689/2008 г.

Решение № 750 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 689/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на К. П. В., град С., срещу въззивно решение № 516 от 2.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд и на С. Т. В., С. П. В., двамата от град Л., и Р. П. К., град В., срещу решение № 1107 от 24.10.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне молбата за допълване на решение № 516 от 2.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд с изричен диспозитив за прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт № 4/2001 г. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора К. П. В. съдът не се е произнесъл по установителния му иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и по искането му по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт. Освен това неправилно са кредитирани свидетелските показания относно момента на узнаване на продажбата. Касаторите С. Т. В., С. П. В. и Р. П. К. твърдят, че неправилно е отхвърлена молбата им за допълване на въззивното решение. Ответникът по касационните жалби Ч. Д. М., град Г., оспорва жалбите. Ответникът по касационните жалби Д. Д. Д., град Г., не е заявил становище. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: С въззивно решение № 516 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 2747 от 21.11.2006 г. по гр. д. № 2873/2005 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от К. П. В. срещу Ч. Д. М., Д. Д. Д., С. Т. В., С. П. В. и Р. П. К. за изкупуването на 15/16 идеални части от дворно място с площ от 915 кв. м., находящо се в с. Ш., община Д. чифлик, съставляващо УПИ №III-4 в кв.5 по плана на селото, заедно с построеното в това дворно място жилище от 70 кв. м., заедно с подобренията и трайните насаждения, при граници на целия имот: парцели с №№ IV-4, XXII-5, II-3 и улица. Според въззивния съд от показанията на свидетелите по делото се установява, че ищецът К. П. В. е узнал за извършената през 2001 г. продажба на процесния имот от Ч. Д. М. на Д. Д. Д. още същата година. Искът е предявен през 2005 г., т. е. много след изтичането на двумесечния преклузивен срок от продажбата, поради което е неоснователен. С решение № 1107 от 24.10.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлена молбата за допълване на решение № 516 от 2.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд с изричен диспозитив за прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт № 4/2001 г. По касационната жалба на К. П. В. срещу въззивно решение № 516 от 2.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд. Неоснователни са доводите, че неправилно въззивният съд не се е произнесъл по всички предявени искове. Според ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС рамките на материалноправния спор се определят пред първоинстанционния съд и в пределите на въззивната жалба, въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора. В случая първоинстанционният съд е постановил решение само по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което и въззивният съд правилно е разгледал също само този иск. В обжалваното решение са изложени мотиви за причините, поради които са кредитирани свидетелските показания относно момента на узнаване на продажбата - през 2001 г., поради което е направен и обоснован извод, че не е спазен срокът за предявяване на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. По касационната жалба на С. Т. В., С. П. В. и Р. П. К., град В., срещу решение № 1107 от 24.10.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне молбата за допълване на решение № 516 от 2.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд с изричен диспозитив за прогласяване нищожността на продажбата по нотариален акт № 4/2001 г. Правилен е изводът на въззивния съд, че не е предявен инцидентен установителен иск за нищожност пред първоинстанционния съд, а според посоченото по-горе тълкувателно решение предявяването на инцидентен установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на правоотношение, преюдициално на спора за пръв път пред въззивната инстанция не е допустимо поради необходимостта от разглеждането му в две инстанции. Съобразно изхода на спора на ответника по касационните жалби Ч. Д. М. следва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.