Решение № 17423 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2019 г.

Решение № 17423 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Оборище, против Решение № 4055/14.06.2019 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 8112/2018 г., с което е отменена Заповед №ЗД/Д-С-О-021/1.06.2018 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Оборище. В жалбата се твърди, че същото е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и е необосновано, които са относими съм касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се съдът да отмени атакувания съдебен акт, като постанови нов, с който да отхвърли оспорването срещу заповедта. Ответникът – И. Бачийски, чрез адв. И. Иванова, намира касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С Решение № 4055/14.06.2019 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 8112/2018 г., е отменена Заповед №ЗД/Д-С-О-021/1.06.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Оборище, с която на основание чл. 27, т. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗЗДет., е наредено спешно настаняване на детето Ц. Б., в [наименование] в [жк] към Фондация [наименование], за срок от три месеца. За да достигне до този извод, съдът е установил релевантните за спора факти, като е извършил преценка на относимите по делото доказателства, след като ти е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. По този начин е изяснил спора от фактическа и правна страна, и е изложил аргументи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. С отменената от АССГ Заповед №ЗД/Д-С-0-021/1.06.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, Ц. Б. е била настанена спешно в ЦНСТ [наименование] към Фондация [наименование] за срок от три месеца. В мотивите на акта е било посочено, че на детето е предоставена полицейска закрила във връзка със съществуващ риск за живота и здравето му. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на законовите му правомощия, но в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - за мотивиране на административния акт с излагане на фактическите основания в него. От страна на съда е установено, че в отменения като незаконосъобразен административен акт не са изложени обстоятелства, от които да се заключи, че е съществувал риск за живота и здравето на Ц. Б., съответно да бъде осъществена временна закрила на детето за срок от 3 месеца. Прието е още, че отмененият административен акт не съответства и на материалния закон, и по-специално на чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за закрила на детето. Обжалваната Заповед № 3 Д/Д-С-0-021/1.06.2018 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище е издадена на основание чл. 27, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗЗДет. и на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). В нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. и в относимата редакция се съдържат хипотезите, при наличието на които, законът позволява да бъде настанено извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Предвидено е съобразно чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. това настаняване да е с временен характер и по същество представлява мярка за закрила на детето, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Настоящата хипотеза попада в приложното поле на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет, като следва да са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет, при наличието на които, за административният орган възниква задължение да настани детето временно извън дома му. Изискване за законосъобразност на административния акт е той да бъде мотивиран, т. е. да се съдържат фактическите основания за неговото издаване. От съдържанието на обжалваната заповед, а и от съпътстващите административната преписката документи, не се установяват причините, поради които се е наложило детето Ц. Б. да бъде настанена спешно в ЦНСТ [наименование] към Фондация [наименование] за срок от три месеца. Както е прието в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта или при отказ той да бъде издаден, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, до определен период от време. Правилни са аргументите на административния съд, че е процесуално недопустимо събраните в хода на съдебното административно производство за първи път доказателства, същите да служат за попълване или допълване на липсващите мотиви на заповедта. Актът не е съобразен и с материалния закон – чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 2 Закона за закрила на детето. В случая се касае за дете едва на 40 дни, поради което с оглед крехката му възраст, неизясняване на причините от страна на административния орган, поради които майката Д. Бачийска временно е излязла извън Центъра, съответно получените от нея травматични увреждания и упражняваното спрямо нея системно домашно насилие от И. Бачийски, не може да се заключи, че спешното настаняване на детето, ще гарантира неговите интереси. Промяната на средата на новороденото, без ясни гаранции, че ще бъде подпомагано по този начин и без грижите на биологичната му майка, не обезпечава най – висшите му интереси. В този смисъл събраните по делото доказателства, не обосновават извод, че Ц. е дете в риск, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет., нито, че срещу детето е упражнено насилие, според § 1, т. 1 от ДР на Закон за закрила на детето. В случая съдът е достигнал до правилния и обоснован извод, че не детето е било в риск, а неговата майка Д. Бачийски. При тези съображения заповедта като незаконосъобразна, правилно е отменена от административния съд. При липсата на сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение