Решение № 13550 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2012 г.

Решение № 13550 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет чрез главния инспектор и на Висшия съдебен съвет чрез неговия пълномощник срещу решение № 4940/4.04.2012 г. по адм. д. № 1060/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Владимир Огнянов Астарджиев чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 70 от протокол № 43/22.12.2011 г., с което на Владимир Огнянов Астарджиев на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение в размер на 10 сто за срок от шест месеца" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Практиката на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни дела привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да не бъде изслушвано пред Висшия съдебен съвет противоречи на чл. 56 от Конституцията. Тази практика, според първоинстанционния съд има за резултат нарушение на самото право на защита като основно право на гражданите, както е тълкувано в решение на КС № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 1/94 г. С оглед на това обжалваното решение на ВСС е постановено в противоречие с материално-правното съдържание на цитираната конституционна разпоредба, ето защо следва да бъде отменено. На второ място правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице чрез лишаването му от възможност да участва в заседанието на ВСС е съществено нарушено на още едно основание, а именно - участието на главния инспектор на ИВСС. В конкретния случай главният инспектор на ИВСС е изразил становище в подкрепа на направеното предложение, изложил е допълнителни съображения. Така е нарушена равнопоставеността между участника, поддържащ дисциплинарнонаказателната /санкционната/ теза и защитната теза на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Правото на участие в дебатите на главния инспектор на ИВСС може да се упражни сами при условие, че ВСС предварително е уведомил привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за заседанието и за обстоятелството, че в него ще участва главният инспектор, за да се съблюдава конституционният принцип на равенство пред закона. Третият аргумент на първоинстанционния съд е, че не е ясен критерият "натовареност", поради което ВСС следва да изработи и публикува /оповести публично/ критерии подобно на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Въвеждането на такъв критерий гарантира ефективното упражняване на правото на защита на привлеченото лице и реализацията на дисциплинарната превенция. При липсата на такъв критерий не е ясно от фактическа и правна страна налице ли са основания за дисциплинарна отговорност и какво да е по вид и размер наказанието. На последно място, според съда, прието е наличие на дисциплинарно нарушение въз основа на обективния факт за просрочване на 31 броя дела през проверявания период, без да е изследван въпросът за вината. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Напротив, те доказват, че са били налице обективни причини за конкретния резултат - фактическа и правна сложност на делата, разгледани от магистрата в проверявания период, техния брой, отчитане на другите задължения на магистрата, които показват натовареност, която обективно е довела до невъзможност да бъдат спазени визираните в чл. 308 и чл. 340 НПК срокове. При изтъкнатите съображения първоинстанционният съд е направил изводи, че поведението на съдия Астарджиев е обусловено от постановяването на прецизни актове и не е противоправно. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно: Посоченото като допуснато от административния орган нарушение на чл. 56 от Конституцията не е налице. Тази разпоредба има пряко действие в случаите на липса на предвидена защита, каквато нямаше предвидена при отменения ЗСВ, действал до 2007 г. Този отменен нормативен акт не предвиждаше обжалване актовете на ВСС пред съда, което цитираното от решаващия състав решение на КС № 3/1994 г. прие за допустимо на основание прякото действие на разпоредбата на чл. 56 от Конституцията. В случая това позоваване е неотносимо към дейността на Висшия съдебен съвет при ангажиране дисциплинарната отговорност на магистратите. Правото на защитата на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се нарушава нито от законово предвиденото участие, дори и в дебатите на главния инспектор в заседанията на ВСС, нито от неизслушването на магистрата пред съвета. Трайната практика по всички административни дела по повод оспорването на какъвто и да е административен акт е, че валидно упражненото право на жалба е достатъчна гаранция за защита на накърнени права. В случая по дисциплинарните производства правото на защита не се ограничава от неизслушването на лицето от ВСС. Такава правна норма няма, поради което разширителното тълкуване от първоинстанционния съд стига до степен допълване на закона и подмяна нормо-творческата воля на законодателя. Същата е в смисъл Висшият съдебен съвет да не дублира дисциплинарния състав, изрично регламентиран от закона. В противен случай ще се допусне провеждането на ново дисциплинарно производство пред ВСС. Целта на закона е дисциплинарното производство да се проведе от минимизиран състав на колективния орган, като върховенството на последния е запазено досежно определянето на вида и размера на наказанието. Дисциплинарният състав е от лица, членове на колективния орган, поради което повторно изслушване пред целия ВСС е неоправдано /освен че не е и законово предвидено/. Такова изслушване от дисциплинарнонаказващия орган е предвидено по Закона за държавния служител именно поради това, че дисциплинарният състав винаги е различен от дисциплинарнонаказващия орган. Законът за съдебната власт съдържа достатъчно разпоредби за ефективно упражняване правото на защита, които са използвани от магистрата в конкретния случай: напр. чл. 316, ал. 5 ЗСВ - подадени са възражение срещу направеното предложение на главния инспектор за налагане на наказание, възражение срещу акта от проверката, извършена на основание заповед № СС-01-3/14.06.2011 г. на главния инспектор, лично участие и изслушване в проведеното дисциплинарно производство, обжалване постановеното решение на Висшия съдебен съвет. Освен това законодателят в чл. 313, ал. 2 ЗСВ е разписал и санкционна последица, а именно - отмяна на наложеното дисциплинарно наказание от съда, без да разглежда делото по същество ако дисциплинарно привлеченото лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение. Не представлява нарушаване правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, нито нарушение на принципа на равенство пред закона участието на главния инспектор в заседанието на ВСС при отсъждане на въпроса за дисциплинарната отговорност. Това участие е ограничено от чл. 60, ал. 2 от ЗСВ - без да има право на гласуване. Висшият съдебен съвет е дисциплинарнонаказващият орган и в неговите правомощия е да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова - чл. 320, ал. 3 от ЗСВ. Евентуално изразено становище от главния инспектор, след като е във връзка с конкретния предмет на дисциплинарното дело, без да се въвеждат нови обстоятелства, е част от дебатите. Само въвеждането на нови обстоятелства и факти от главния инспектор, влияещи върху взетото от ВСС решение досежно ангажирането на дисциплинарната отговорност на магистрата, се отразява на законосъобразността на акта и се обхваща от цялостната проверка на съдебния контрол. Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае за извършено виновно нарушение на служебните задължения при следните съображения: Данните за извършеното нарушение на служебните задължения се съдържат в приложеното дисциплинарно дело № 10/2011 г. Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарното производство, в което се установява дисциплинарното нарушение на служебните задължения. Същото се състои в забавяне изготвянето на решенията, както и мотивите на постановените присъди по 31 броя наказателни дела. Част от мотивите на първоинстанционни наказателни дела общ характер не са изготвени повече от една година и пет месеца, една година и четири месеца, една година, три месеца или и шест месеца при установен за това срок от един месец съгласно чл. 308, ал. 2 НПК. Забавата при постановяване на решения по въззивните дела е повече от 6 месеца, повече от 3, 4 или 5 месеца при изискване на чл. 340, ал. 1 НПК в рамките на един месец. Фактическите констатации за забавените дела са безспорно установени в дисциплинарното производство, възприемат се от първата инстанция и от настоящата инстанция и не се оспорват от дисциплинарно наказания магистрат. В случая извършената от ИВСС проверка, както се посочи по-горе, е само досежно спазването на сроковете по НПК за обявяване на мотивите и постановяване не решенията по въззивните дела от всички съдии в Наказателното отделение при Софийския градски съд, а не организацията на работата на конкретен магистрат или магистрати. Наличието на нарушение на служебните задължения е именно обективният факт на просрочие на 31 броя наказателни дела за ревизирания период от 1.01.2010 г. - 30.06.2011 г. При безспорно установеното значително забавяне на написването на мотивите и решенията на проверените наказателни дела, съставляващо нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Астърджиев. Това деяние, определено от закона като дисциплинарно нарушение, е извършено виновно, тъй като магистратът е съзнавал противоправния характер на извършеното нарушение и допускал последицата забавяне постановяването на съдебните актове. Да не се изготвят мотиви на присъда повече от година и половина не може да се определи като разумно правораздаване, повлияно от обективни причини. Както се посочи, извършената от Инспектората проверка не е за цялостната работа на магистрата. Поради това неправилно решаващият състав отнася броя на тези 31 дела към общия брой разгледани от магистрата дела за проверявания период. Общият брой разгледани дела, техния характер не са предмет на проверката, която е сведена само до проверка изпълнението на служебните задължения в сроковете, определени от процесуалните закони. Обратно на приетото от съда, статистическите данни за натовареността на съдиите в отделението сочат на средна натовареност на съдия Астарджиев. В наказателното отделение 15 съдии са били по-натоварени от него, като болшинството не са допуснали забавяне като процесното. Всъщност свършените дела общ характер първа инстанция през ревизирания период, тоест делата, по които се дължи присъда, са 18. Поради това не е налице натовареност в смисъла, възприет от първоинстанционния съд. Такъв законов критерий освен това не е въведен, а от друга страна конкретната натовареност на съдия Астърджиев е отчетена от дисциплинарния състав като смекчаващо обстоятелство, обуславящо по-леко наказание - а именно "забележка". В разглеждания аспект не са налице обективни причини за забавата, както е приел решаващият съд - преподаване в НИП, експерт във ВСС, наставник на младши съдии и др. Тези дейности не се обхващат от същностната функция на съдията, която е решаването на делата и преписките в определения срок съгласно чл. 210, т. 1 ЗСВ. В този аспект приоритет следва да има именно тази функция, а не други като гореописаните, които не могат да бъдат квалифицирани като служебни такива на действащ съдия. Поради това те и не могат да бъдат в хипотеза на конкуренция. Ангажименти като горепосочените са въпрос на лично желание и капацитет, което в никакъв случай не може да е основание за просрочие постановяването на съдебните актове, нито пък извинение за допуснатата забава. Що се касае до изтъкнатите доводи за изключителна прецизност на постановените от магистрата съдебни актове, то по принцип това е въпрос на проверка по реда на инстанционния контрол и не се включва в обема на настоящата проверка, извършена от Инспектората. Следва да се подчертае също, че всички тези изтъкнати от решаващия съд доводи като извиняващи просрочието при постановяването на съдебните актове също са взети предвид от дисциплинарния състав като смекчаващи обстоятелства при определяне вида на дисциплинарното наказание. Предвид изложеното обжалваното решение с мотива за липса на извършено дисциплинарно нарушение е в противоречие с материалния закон. В тази част първоинстанционното решение следва да се отмени, като се постанови отхвърляне на първоинстанционната жалба. В частта досежно постановената отмяна на наложеното дисциплинарно наказание решението е правилно, но по различни от изложените съображения: Материалната законосъобразност на административния акт се проверява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му. Те се съдържат в административната преписка, установени са от дисциплинарния състав и се подкрепят от приложените доказателства. Висшият съдебен съвет е следвало да постанови наказание само за установеното от дисциплинарния състав нарушение. В случая на проведеното заседание на Висшия съдебен съвет главният инспектор е въвел нови факти и доводи, извън тези, събрани в хода на дисциплинарното производство. Въведен е доводът за извършени предишни проверки на магистрата и направено от инспектората предложение до административния ръководител на съдия Астарджиев за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" за просрочени съдебни актове, което наказание не е наложено. Тези доводи и новонаведени факти са отразени като възприети в изказванията на членовете на ВСС В. Велев и П. Стоянов и са дали основание за налагане на друго по вид от предложеното от дисциплинарния състав наказание. В административната преписка други актове от предишни проверки не са приложени и не са обсъждани в дисциплинарното производство. Такъв акт с констатации от предишна проверка присъства по делото като представен от самия жалбоподател, но в административната преписка отсъства. Ето защо тази фактическа констатация за предишни просрочия при изпълнението на служебните задължения не може да се счете за установена, както неправилно е приел Висшият съдебен съвет. Така по същество са наведени нови основания за търсене на дисциплинарна отговорност, с които магистратът не е запознат и срещу които не е изложил своите доводи. В конкретния случай по този начин се стига до определянето на друг вид наказание и до нарушаване правото на защита на засегнатото лице. Поради това постановената от първоинстанционния съд отмяна на наложеното наказание е правилна, макар с други мотиви. Тъй като е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност в рамките на установените в дисциплинарното производство фактически констатации за извършено дисциплинарно нарушение, делото следва да се върне на Висшия съдебен съвет за налагане на съответното дисциплинарно наказание. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,