Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5341/2007 г.

Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5341/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на А. Г. Б., чрез пълномощника й адв. К. Т., против въззивното решение от 18.04.2007 г. по гр. д. № 1030/2006 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.07.2006 г. по гр. д. № 119/2005 г. на Е. районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторката и А. Н. К., М. Н. Ш. и С. Г. И. срещу Ц. С. К., А. И. Б., Ц. И. К., С. Ц. С. и К. Ц. С. иск за предаване владението на собствения им недвижим имот, представляващ пл. № 2*, попадащ в п. I - за обществен център в кв. 4 по плана на гара Е. П., съставляващ имот стар пл. № 463 по отменения план от 1954 г. Касаторката се позовава на неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и моли същото да бъде отменено, като се постанови друго решение, с което искът бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд. Претендира и направените по делото съдебни разноски. Ответниците, чрез пълномощника им адвокат Н. Т., оспорват жалбата. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните, съгласно данните по делото, приема следното: Предявен е ревандикационен иск от ищците, които са поддържали, че техният наследодател Р е бил собственик на имот, представлявал по плана на гара Е. П. от 1954 г. имот пл. № 4* а сега пл. № 2* за който ответниците неправилно са се снабдили с нотариален акт № 90/96 г., поправен с нот. акт № 105/99 г. Обосновали са правото на собственост на наследодателя си с извършена делба между него и брат му Ц. Н. К. с протокол от 29.03.50 г. по ч. гр. д. № 31/50 г. на Е. околийски съд и нотариален акт № 279/55 г. на Е. народен съдия. Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, поради липса на доказателства, установяващи правото на собственост на ищците към настоящия момент. Приел, че имотът, представлявал нива в м. "Д", каквато действително наследодателят на ищците е получил при делбата с брат му Н. К. през 1950 г., е внесен в ТКЗС от един от синовете му, но не са представени доказателства за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, като предпоставка за материалната им легитимация. Тъй като не се е поддържало от ищците твърдение имотът да е бил отчужден за обществено мероприятие, както и не е установено по делото наличие на такова отчуждаване, то и съдът не е кредитирал представеното решение № 198/92 г. на кмета на общината като основание за отмяна на отчуждаване и възстановяване на собственост по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Макар и фактите по делото при проследяване на регулационната история на имота да са прецизно установени и изброени, направените правни изводи на въззивния съд не са споделят от настоящата инстанция, поради следните съображения: Действително, материалната легитимация на ищците по ревандикационен иск относно бивш земеделски имот е обусловена от провеждане на административната процедура по възстановяване на правото на собственост, съгласно ЗСПЗЗ. От данните по делото е установено, че Р. Н. К., дядо на ищците, е получил в дял при делбата през 1950 г. с брат му Ц. Н. К. нива в м. "Д", Н. с площ 6.2 дка, представляваща половината от цялата нива от 12.4 дка. Другата половина е получил брат му, като имотите са описани със съседите им, видно от протокола за делбата. От заключението на техническата експертиза, приета във въззивното производство, и устните обяснения на вещото лице инж. О в с. з. на 31.01.2007 г. пред въззивния съд, е установена идентичността на получените при делбата имоти с имотите по изработения през 1954 г. регулационния план, като тези на наследодателя на ищците са с пл. № №* и 463, (записани и в разписния лист по този план на негово име), като последният е идентичен с имот пл. № 256 по следващия план от 1983 г. Следователно, към момента на внасянето на имотите в ТКЗС от единия от синовете на Р. К., съгласно заявлението от 16.03.56 г., този имот е бил в регулацията на селото и дори и да е внесен в стопанството, собствеността върху него е запазена в реалните й граници, съгласно чл. 11, ал. 2 ПУ ТКЗС от 1950 г. Съображения относно статута на имота към момента на кооперирането на земята в стопанството не са изложени от въззивния съд, който е приел липсата на решение на поземлената комисия в полза на ищците за достатъчно основание за неоснователност на иска им за собственост. Излагане на съображения в тази насока е било необходимо с оглед преценката дали друг е придобил собствеността върху този имот, с оглед данните по делото за снабдяването на ответниците с нотариален акт за собственост, въз основа на решение на поземлената комисия и доколко тези доказателства могат да се противопоставят на правото на ищците. В тази връзка следва да се обсъди и дали е възстановен спорния имот в лицето на ответниците с оглед ангажираните от тях доказателства за това - а именно решението на ПК, гр. Е. от 10.07.96 г., в което е описан друг имот, данни за което се съдържат и в заключението на техническата експертиза пред въззивния съд. Защото правото на собственост се изгубва само при положение, че друг го е придобие или ако собственикът се откаже от него, съгласно чл. 99 ЗС, което налага отмяна на въззивното решение, вкл. и по отношение на необжалвалите другари на касаторката, и връщане на делото за ново разглеждане, при което тези въпроси следва да се обсъдят с оглед доказателствата по делото и доводи на страните - чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.). Неправилен е и извода на въззивния съд, че не следва да се произнася по въпроса кой е бил собственик на спорния имот към момента на внасянето на земята в ТКЗС, тъй като иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е предявен в настоящето производство. С оглед въведеното спорно право и данните по делото за възстановен по ЗСПЗЗ имот на ответниците, за който ищците претендират да е бил на техния наследодател и като такъв са го заявили за възстановяване по ЗСПЗЗ, несъмнено в настоящия процес е налице и спор за материално право към миналия момент - такъв по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Същият е преюдициален по отношение спора за собствеността на имота към настоящия момент, поради което и макар с решението си съдът да не го решава, той следва да изложи съображения и по него, тъй като той обуславя решаването на спора по предявения иск по чл. 108 ЗС, вкл. и за преценката за допустимостта му. Така съдът следва да процедира при извод за наличие на земеделски характер на спорния имот към момента на внасянето му в стопанството. По изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, довели и до нарушението на материалния закон, същото следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд, в което съдът, с оглед изхода на спора, следва да присъди и разноските по делото. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение