Решение № 16052 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2017 г.

Решение № 16052 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Вест ВТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "С." ..№... /съдебен адрес: гр. П., ул. "И. в." № 4/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. С., против решение № 343/09.03.2017 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 2325/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010804-091-001/07.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 649/19.09.2016 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 344 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В с. з. дружеството се представлява от адв. Илиев, упълномощен с пълномощно на л. 32, който не заявява претенция за присъждане на разноски и не представя списък на разноските съгласно чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - П. ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." ..№... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била частта от РА № Р-16001615010804-091-001/07.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 649/19.09.2016 г., с която на ревизираното дружество "Вест ВТ" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер 39 785.77 лв. и лихви за забава в общ размер 20 704.01 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС с мотиви за недоказаност на извършени облагаеми доставки от издателите на фактурите.

За да отхвърли жалбата на дружеството и да потвърди РА, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че въз основа на установените в хода на ревизията факти ревизиращият екип е направил законосъобразен извод за това, че събраните доказателства не обосновават извод за осъществени доставки от страна на доставчиците и че не следва да бъде признато правото на приспадане на ДДС на ревизираното дружество. Счел е, че ССЕ, приета по делото, не опровергава изводите на органите по приходите и не може да замести липсващите доказателства. Вещото лице не е открило доставчиците и не е проверило техните счетоводства, така както те не са били открити и при извършените им насрещни проверки.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Конкретни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения второ АПК не се съдържат в касационната жалба и съгласно чл. 218, ал. 1 АПК допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила не следва да бъдат обсъждани.

Правилно първостепенният съд е приел, че оспорването е допустимо, както и че ревизионното производство е възложено от компетентен орган - С. П. П., началник сектор "Ревизии", определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП - П. № РД-09-518/30.04.2014 г., приложена по делото /т. 1, л. 3 - л. 5/. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, отговаряща по своето съдържание на изискванията на чл. 113, ал. 1 ДОПК. РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция - С. П. П., възложила ревизията, и К. Г. Н., главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със ЗВР. По делото са представени протоколи за приемане на удостоверения за електронен подпис от InfoNotary и PLC BORICA BANKSERVICE PLC, удостоверяващи, че С. П. П. притежава валиден квалифициран електронен подпис в периода 14.05.2015 г. - 09.05.2017 г., в който е подписала ЗВР, РД и РА, а К. Г. Н. в периода 14.09.2015 г. - 13.09.2016 г., т. е. към датите на РД и РА. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА.

По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение настоящата касационна инстанция намира следното:

Установено е от ревизиращия екип, видно от констатациите в РД, че "Вест ВТ" ЕООД през ревизирания период /01.12.2009 г. - 31.01.2014 г./ осъществява дейност, свързана с ремонт на автомобили в наето хале в гр. П. на ул. "О." ..№..., както и дейност, свързана със строителство.

1. Правилно е приел административният съд, че не са доказани материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС в общ размер 1 166.67 лв. по трите фактури, издадени от "Профи лукс груп" ООД - П., с предмет "дограма". На първо място фактурите не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС за описание на стоката по вид и количество така, че да е възможно да бъде установено осъществяването на доставката й и влагането й в производствената дейност на получателя /в случая използването й във връзка с предоставените от него строителни услуги/. Във всички фактури като вид на стоката е посочено само "дограма" - 1 бр. Както е посочило и вещото лице по назначената ССЕ, към фактурите липсват други документи, в които да е конкретизирано каква точно е дограмата /врати, прозорци или друг вид/, какви са размерите /л. м./ или площта /кв. м./, така че да е възможно да се установи влагането й в СМР на строителен обект "Стопански двор - с. В." съгласно приложените актове за СМР по договор за строителство, сключен между "Ситекс" ООД и "В. ВТ" ЕООД от 15.06.2011 г., в единия от които е вписан монтаж на 3 бр. интериорни врати. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.), приложим за процесния период от време, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Такива документи не са представени по делото. Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., P. T. SA, а именно, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. Допълнителен аргумент за това, че ревизираното дружество неправомерно е упражнило правото на приспадане по тези фактури, е обстоятелството, че от негова страна са представени само фактурите и договор за изработка и монтаж на PVC дограма № 336/27.07.2011 г., чието съдържание не съответства на съдържанието на фактурите. Предмет на този договор е изработване и монтаж на PVC дограма по приложените към договора проекти и спецификации, представляващи негова неразделна част. Местонахождението на обекта, където следва да бъде извършен от изпълнителя демонтаж на стара дограма и монтаж на нова, и до който същият се е задължил да транспортира изработената от него дограма, в договора не е посочен, а проект и спецификация липсват. Не е съставен друг документ освен фактурата, който да доказва предаване и приемане на изработеното по договора. Само фактурата обаче не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но също не доказват нейното изпълнение. В този смисъл т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "G. H.", според което упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка. Доколкото доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, то именно този факт на първо място следва да бъде доказан. Нормите от ЗДДС, регламентиращи предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане са освен тази на чл. 71 и тези на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, посочени и в РА, точно транспониращи разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС. С. цитираните разпоредби на закона данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32/ е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. В конкретния случай материалноправните предпоставки за упражняване правото на приспадане по трите фактури, издадени от "Профи лукс груп" ООД, не са доказани.

1. Административният съд е потвърдил РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на ДДС по 10 фактури, издадени от "КС Ауто груп" ЕООД като е възприел изцяло доводите на органите по приходите. Решението в тази част е правилно. Една от десетте фактури, по които "Вест ВТ" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъка, а именно с номер № 394 от 29.12.2011 г., не е представена от дружеството. Такава е и констатацията на вещото лице по назначената ССЕ. След като данъчно задълженото лице не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 ЗДДС, то не може да упражни надлежно правото си на приспадане, тъй като не е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 ЗДДС. С оглед установените факти законосъобразен е изводът на съда, че не са налице и посочените по-горе в т. 1 от настоящото изложение предпоставки за признаване на това право във връзка с останалите 9 фактури. В представените фактури и складовите разписки към тях резервните части са индивидуализиране като вид, в т. ч. и модел на автомобила, за който са предназначени, брой, количество и ед. цена. Първоначално представените от ревизираното дружество стокови разписки обаче съдържат подпис единствено на Н. И. - началник сервиз в качеството му на получил стоките и не съдържат подпис на В. М. като предал същите от името на дружеството доставчик. Графите, в които следва да се впише номер и дата на фактурата, номер и дата на пътния лист, също не са попълнени. Представени са 35 стокови разписки с дати, предхождащи датите на фактурите. Едва с допълнението към жалбата против РА жалбоподателят е представил същите стокови разписки, но подписани и от В. М. като представляващ "Вест ВТ" ЕООД, поради което решаващият орган не ги е кредитирал като годни писмени доказателства за удостоверяване факта на предаването и приемането на резервните части, а подписът на Митев е оспорен. Автентичността на тези документи не е потвърдена. Както е посочил и ответникът в мотивите на своето решение, изводът, че процесните фактури не са издадени от "КС Ауто груп" ЕООД и стоките не са доставени от това дружество, се потвърждава от това, че "КС Ауто груп" ЕООД не ги е включило в дневниците си за продажбите, че към тях няма издадени фискални бонове /налице е един, но нечетлив/, издаден от нерегистрирано ФУ, както и че това дружество декларира, че осъществява дейност в два кафе-аперитива и две дискотеки, но не и дейност, свързана с търговия с нови авточасти. Според заключението на ССЕ фактурите са осчетоводени стойностно по сметка 302 "Материали", след което са изписани в себестойността на извършените от "Вест ВТ" ЕООД услуги за ремонт на автомобили, за които са издадени от него фактури на застрахователни дружества. Към фактурите, издадени от "Вест ВТ" ЕООД за ремонтни услуги има приложения, в които са посочени номер и дата на фактурата, номер щета, рег. номер на автомобила, цвят, рама, модел, наименование и количество на вложените в ремонта части, стойност на частите и стойност на вложения труд. Вещото лице обаче не установява изписване на конкретна част във връзка с извършването на конкретна услуга по фактура и приложение, напротив, посочва, че тъй като не притежава специални технически познания, които са необходими, за да се отговори на въпроса дали именно частите, описани в процесните фактури, са вложени в извършваните от жалбоподателя ремонти, то не е в състояние да даде отговор. Вярно е, че от една страна, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение (вж. решение по дело Mahageben и David, т. 61 и решение по дело ЛВК-56, т. 61), но от друга, в тежест на данъчно задълженото лице, претендиращо право на приспадане, е да докаже наличието на материалните предпоставки за това /т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г., "Евита - К" ЕООД/, а последното в случая изисква от него да е положило необходимата грижа да се снабди с документи, доказващи осъществяването на доставката от издателя на фактурата като например разписки /протоколи/, удостоверяващи предаване и приемане, и аналитична счетоводна отчетност, която да позволи установяване на последващата реализация на стоките или ангажиране на съответни допустими доказателствени средства, а това в случая не е направено от жалбоподателя.

1. Решението на Пловдивския административен съд е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на приспадане по 27 фактури, издадени от "Клима експерт" ЕООД с предмет "ремонт на автоклиматици". Фактура № 664/01.05.2013 г. не е представена от ревизираното дружество. Същата не е открита и проверена и от вещото лице по назначената ССЕ. Правото на приспадане по нея не е налице, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС. В останалите представени фактури услугата не е индивидуализирана в достатъчна степен, така че да може да се проследи използването на резултата от нея в осъществените от "В. В." ЕООД услуги за ремонт на автомобили, за които са издадени от него фактури на застрахователни дружества. Към фактурите, издадени от "Вест ВТ" ЕООД за ремонтни услуги, както беше посочено, има приложения, в които са описани номер и дата на фактурата, номер щета, рег. номер на автомобила, цвят, рама, модел, наименование и количество на вложените в ремонта части, стойност на частите, видът на услугите и стойност на вложения труд. В повечето от приложенията е вписана услуга "фреон", а в някои липсва дори такава услуга /например в приложението към фактура № 6232/06.07.2012 г., издадена от жалбоподателя и представено към фактура № 604/06.07.2012 г., издадена от "Клима експерт" ЕООД, приложението към фактури № 585/14.05.2012 г., № 658/09.04.2013 г., № 553/30.11.2011 г., № 553/30.11.2011 г., № 517/27.07.2011 г., издадени от "Клима експерт" ЕООД/. В много малка част от фактурите /само пет/, издадени от този доставчик, е налице индивидуализация на услугата в достатъчна степен, така че да се проследи последващата реализация в доставените от жалбоподателя услуги - фактура № 587/02.06.2012 г. с предмет "ремонт на автоклиматик на Пежо рег. № РА 6291 ВВ; фактура № 675/17.06.2013 г. с предмет "дозареждане на автоклиматик на автомобил Р. К. с рег. № СА 5796 РВ; фактура № 676/14.06.2013 г. за автомобил Ситроен С4 с рег. № ЕН 8350 ВН; фактура № 661/22.04.2013 г. за Мазда РВ 3599 ХН, фактура № 535/10.10.2011 г. за "О. З."/. Вярно е, че фактурите се издават от доставчика, но добрата грижа за собствените интереси изисква от жалбоподателя съставянето на друг документ към фактурите, който да удостовери извършването на услугата от издателя на фактурата, и в който тя да е индивидуализирана в достатъчна степен. В случая жалбоподателят разполага само и единствено с фактурите. С оглед така установените факти и по мотивите, изложени в т. 1 във връзка с фактурите, издадени от "Профи лукс груп" ООД, решението на административният съд се приема от касационната инстанция за правилно.

1. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от "Булхелас" ЕООД през м. февруари 2011 г. с предмет арматурно желязо 6 810 кг., тухли - 17 620 бр., дъски - 44 куб. м. Както фактурите, така и приложените към тях стокови разписки, съдържат подписи на представляващите двете дружества - за "Б." ЕООД - М. Т., а за "В. В." ЕООД - В. Т. Към фактурите са представени квитанции към ПКО за извършено плащане, подписани от касиер и счетоводител и съдържащи печат на "Б." ЕООД, както и касови бонове. Наред с това жалбоподателят представя товарителници и пътни листове за извършен транспорт на стоките с вписани номера и дати на стоковите разписки със собствени транспортни средства и водач О. Б., по отношение на който е установено, че е назначен като строителен техник в ревизираното дружество и който като шофьор е подписал товарителниците и пътните листове. В пътните листове е вписан маршрут П. - С., Индустриална зона Илиенци - П.. Строителните материали са заведени аналитично /вид, количество стойност, доставчик/ по сметка 302 "Склад за строителни материали". Според заключението на ССЕ по първата фактура за арматурно желязо е налице реализация на част от него, а именно 2 524 кг., които са изписани и вложени в строителен обект на "Биовет". Останалите количества /4 286 кг./, както и тухлите и дъските в пълен обем и брой са налични по счетоводни данни към 31.12.2014 г. Според дадените в хода на ревизионното производство обяснения от жалбоподателя, те са налични и към 31.03.2016 г., но без тухлите, по отношение на които е констатирана липса. Ревизиращия екип и съда приемат, че жалбоподателят не е представил доказателства за използване на строителните материали във връзка с предоставени от него строителни услуги. Не е доказал, че действително стоките са налични, а не само по счетоводни данни, което опровергава твърденията му за това, че са получени от издателя на фактурите. Мотиви в този смисъл са изложени и в РД, и в потвърждаващото РА решение на ревизиращия орган. Независимо от това, при оспорването на РА по административен ред и дори в съдебното производство, от негова страна не са дадени обяснения за това къде се съхраняват /намират/ строителните материали и не са ангажирани допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факта, че те действително са налични, тъй като не са вложени в някой от строителните обекти, които той е изградил в периода от м. февруари 2011 г. до приключване на събирането на доказателства в първоинстанционното производство на 16.02.2017 г., не е представил инвентаризационен опис или протокол, с който са констатирани липсите на 17 620 бр. тухли през м. март 2016 г., нито актове за приемане на извършени от него строително-монтажни работи на обект на "Биовет", от които да е видно влагането на 2 524 кг. арматурно желязо, нито фактура към такъв акт с получател "Б." АД. Такива доказателства не са коментирани и от вещото лице по назначената ССЕ, изготвена от него след проверка на счетоводството на жалбоподателя. Както беше посочено по-горе, в тежест именно на "Вест ВТ" ЕООД е да докаже получаването на стоките и използването им за осъществяване на облагаеми доставки, а в случая втората предпоставка за признаване правото на данъчен кредит не е доказана.

1. С РА е отказано право на данъчен кредит по три фактури, издадени от "Полимерпласт инженеринг" ЕООД с предмет "цимент 650 бр. по 50 кг. ", тухли - 4 800 бр., арматура - 7 000 кг. Правилно са приели органите по приходите, че приложените към тях товарителници не доказват предаване на строителните материали от доставчика. Същите съдържат подписи само на шофьора О. Б., работник в ревизираното дружество, и на представляващия същото дружество В. Т., но не и подпис на лице, което от името на "П. и." ЕООД е предало стоките. В товарителниците липсват данни за място на натоварване и място на разтоварване. Според заключението на вещото лице по ССЕ по счетоводни данни строителните материали, които са заведени в счетоводството на "В. В." ЕООД по сметка 302 "Материали", са налични към 31.12.2014 г. Ревизираното лице чрез своя управител в ревизионното производство е дало писмени обяснения, според които цялото количество цимент и всички тухли са отписани на 31.03.2016 г. поради установена липса, а цялото количество арматура към посочената дата е налично. Не са дадени обяснения за това къде се съхраняват строителните материали и не са ангажирани допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факта, че те са налични, тъй като не са вложени в някой от строителните обекти, не са представени инвентаризационен опис или протокол, с който са констатирани липсите.

1. "В. В." ЕООД е упражнило право на приспадане на ДДС по 8 фактури, издадени от "Т. б." ЕООД с предмет строителни материали - арматурна заготовка, арматурна мрежа, бетон, арматурно желязо, боя, грунд, итонг, цимент, драскана мазилка, гипс, лепило, както и по една фактура - № 2125/09.12.2009 г., издадена от "Т енд Т консулт" ЕООД. Фактурата, издадена от "Т енд Т консулт" ЕООД, не е представена от ревизираното дружество, не е проверена и от вещото лице по назначената ССЕ. Правото на данъчен кредит по нея не може да бъде упражнено на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС. К. фактурите, издадени от "Техно билд" ЕООД, липсват други документи, които да докажат предоставянето на строителните материали от издателя на фактурите на "В. В." ЕООД, така че получателят да може да се разпорежда с тях като собственик във връзка с осъществените от него следващи облагаеми доставки. Според дадените обяснения от ревизираното лице 450 бр. цимент по 50 кг. на 31.03.2016 г. са отписани поради липса, а арматурното желязо, арматурната заготовка, драсканата мазилка, грунд и замазка са налични. Липсата на доказателства за установяване на липсите и на данни за това къде се намират наличните строителни материали, съответно ангажиране на доказателства и доказателствени средства за установяване на това обстоятелство, обосновават извод, че стоките по фактурите, издадени от "Техно билд" ЕООД, не са доставени.

Така изложените съображения обосновават извод за неоснователност на касационната жалба. Оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение