Решение № 8101 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2010 г.

Решение № 8101 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Съюз на тракийските дружества в България, представляван от адв. Тачева, надлежно упълномощена, срещу решение № 82/14.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3112/2008 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Стефан Радоев Баев, чрез пълномощника си, адв. Владимиров поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците Николета Георгиева Войнеску-Петрова, Косара Петрова и началникът на Столична РДНСК не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването по жалбата на Съюза на тракийските дружества в България срещу Заповед № ДК-04-18/11.03.2008 г. на началника на Столична РДНСК за отмяна на Разрешение за строеж № 116/08.11.2007 г. на гл. архитект на СО, район "Средец" решение, състав на Административен съд София-град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с материалния закон. Касационната жалба с доводи за постановяване на цитираното решение в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 31 предл. 1 и 3 АПК, е неоснователна. Оспореното по реда на чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Разрешение за строеж № 116/8.11.2007 г. за "преустройство и основен ремонт на книжарница и зала, промяна на входа и стълбата" е издадено на основание чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Във връзка с това в хода на административната преписка е изследван характера на преустройвания обект, при което административният орган е извел неоспорена и от доказателствата по делото констатация, относно заварено и узаконено с влезли в сила Акт за узаконяване № 5/08-02.2000 г. и Заповед № РД-09-162/23.05.2003 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в същия "Преустройство на част от партерен апартамент в сградата на ул. "Стефан Караджа" № 7А, в книжарница". Не е било спорно обстоятелството, че останалата част от апартамента, определена като "зала", не е била предмет на узаконяване, респ. запазила е характера си на жилищно помещение. Предвид това, законосъобразността на преустройството, разрешено с предметното на спора разрешение за строеж, е била обусловена от спазването на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ. В тази връзка е установена липсата на предпоставките на цитираната норма- решение на общото събрание на етажната собственост и изрично писмено нотариално заверено съгласие на собствениците на жилища, непосредствени съседи на обекта. Представеното по делото решение на общото събрание на собствениците е от 1999 г. и явно е било взето по повод процедурата за узаконяване на извършеното към този период преустройство на част от апартамента в книжарница. При горните установявания решаващите правни изводи за неоснователност на оспорването срещу отменителната разрешението за строеж административна заповед са обосновани и законосъобразни. От една страна, предвид обстоятелството, че частта от жилището, наименувана "зала" не е била в обхвата на узаконеното преустройство, респ. запазила е като част от апартамента характера на жилищно помещение казусът намира правната си регламентация в разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ, а от друга - в случай, че тази част от жилището е преустроена в "зала" - за нежилищни нужди - то това е станало без разрешение, незаконно, при което приложима се явява забранителната норма на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Доводите относно недопустимостта на административното производство по чл. 216 ЗУТ, преценени в светлината на приложимата разпоредба на чл. 38, ал. 4 ЗУТ се явяват неоснователни. Като собственици на жилища в сградата, етажна собственост, лицата по чието оспорване е отменено разрешението за строеж са били с безспорно установен правен интерес и лица, по отношение на които издателят на разрешението за строеж е дължал съобщаването му. Не намират опора в данните по делото и съображенията, че преустройството касае нежилищни помещения, тъй като, както бе посочено за нежилищни нужди е узаконено преустройство на част от апартамента. Във връзка с доводът относно приложимостта на § 16, ал. 1 ПРЗУТ се налага извод за неговата неоснователност, предвид обстоятелството, че евентуалното незаконно преустройство на останалата част от апартамента в помещение за нежилищни нужди е извършено след 1999 г., тъй като е извън параметрите на узаконеното преустройство. Липсата на изискуемите по чл. 38, ал. 4 ЗУТ императивни предпоставки прави безпредметно обсъждането на останалите доводи за вида на разрешените преустройство и основен ремонт, респ. засягат ли се с тях общи части или не и конструкцията на сградата. С оглед изложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила, като претенцията на ответника по касационната жалба Баев за разноски за настоящата инстанция, своевременно заявена и доказана с Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2010 г., се уважи като основателна в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение