Решение № 9537 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4270/2017 г.

Решение № 9537 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4270/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 247/20.02.2017 г. по адм. д. № 88/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-16000915133463-004-001/05.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП с решение № 861/05.11.2015 г. и преписката е върната на органа по приходите за извършване на нова проверка за наличие на основания за прихващане или възстановяване по искане вх. № ИТ-00-2382/24.04.2015 г. на "Менопулос" АД. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По същество поддържа, че съдът неправилно е кредитирал изготвеното вещото лице заключение и неправилно е посочил, че спорната сума в размер на 1 769,70 лева е надвнесена и следва да се възстанови на "Менопулос" АД. Твърди, че издаденият АПВ е съобразен с приложимото материално право. Иска решението да бъде отменено, а жалбата срещу АПВ - отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 930 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъда претендирано такова в размер над минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът -"Менопулос" АД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност за претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - П. е бил Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-16000915133463-004-001/05.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП с решение № 861/05.11.2015 г. С обжалваното решение Административен съд - П. е приел, че АПВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. Във връзка с приложението на материалния закон първоинстанционният съд е посочил изложеното в решение № 861/05.11.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че заключението на вещото лице е изготвено компетентно, безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи, същото не е оспорено от страните по делото, поради го е кредитирал изцяло. Приел е, че по делото безспорно се доказва, че за едно и също задължение два пъти се прихващат внесени от "Менопулос" АД суми, с оглед на което е посочил, че сумата в размер на 1769,70 лв. е надвнесена и следва да бъде възстановена/прихваната на "Менопулос" АД. С оглед на това съдът е приел жалбата за основателна, и е отменил Акт за прихващане или възстановяване. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по издаване на процесния АПВ е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително Решение от 20.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП - гр. П. при ЦУ на НАП. С това решение е върната преписката на органа по приходите с указания да се установи, предвид изискванията на ДОПК, с всяка постъпила от дружеството сума за процесния период 2013-2014 г. какви задължения с настъпил падеж са погасявани и има ли дружеството суми, които се явяват надвнесени. С процесния АПВ видно и от неоспореното и прието без възражения заключение на ССЕ безспорно се установява, че за едно и също задължение два пъти се прихващат внесени от "Менопулос" АД суми. След като е взело предвид приложените от НАП-П., офис К. документи, както и приложения по делото отговор по искане на вещото лице е установено, че от една страна със сумата от 1769,70 лева са погасени задълженията за м. 03., м. 04 и м. 11. 2014 г., а от друга страна със същота сума са погасени задължения за м. 11 и м. 12 2014 г. и м. 01.2015 г., които задължения са били вече погасени със сумата от 5 140,94 лева, част от цялата сума по сметката в размер на 6901,18 лева. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АС-П. е формирал самостоятелни фактически и правни изводи и правилно е кредирал заключението на ССчЕ. От доводите в касационната жалба не се установява, в какво се изразява неправилността на обжалваното решение, а са възпроизведени мотивите в решението на решаващия орган. От една страна в касационната жалба се твърди, че съдът не се е съобразил с Решение от 05.11.2015 г. на решаващия орган, с което е отменен предходен АПВ и в което е прието, че с процесната сума са погасени задълженията по справки декларации по ЗДДС за м. 12.2013 г. в размер на 782,32 лв. и м. 01.2014 г. в размер на 987,38 лева. Въпреки така приетото в решението на решаващия орган при повторната проверка, с процесния АПВ отново не е извършено прихващане за м. 12.2013 г. в размер на 782,32 лв. и м. 01.2014 г., в размер на 987,38 лв., а същевременно в решение № 861/05.11.2015 г., с което е потвърден процесния пред първоинстанционния съд АПВ, отново са посочени процесните суми и периоди, с което е извършено прихващане с процесната сума. В процесния АПВ и от заключението на вещото лице се установява, че към 31.12.2013 г. наличната сума от 6 901,18 лва в подсметка "Банка" не е била разпределена за дължими други задължения, поради това, че към онзи момент дружеството е нямало такива задължения. При тези факти и приетото без оспорване заключението на ССЕ, респективно липсата на поставени допълнителни задачи на вещото лице от процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, решението на АС като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид изричната претенция на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, следва да заплати на "Менопулос" АД, сумата от 480 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,