Решение № 6995 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2018 г.

Решение № 6995 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С., с адрес в [населено място], срещу решение № 3658/01.06.2018 г. по адм. дело № 4320/2018 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 226з-213/21.03.2018 г. на началника на сектор Охранителна полиция Второ Районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба и съдебното заседание, че обжалваното решение е неправилно, иска отмяната му и отмяна на заповедта. Ответникът по касационна жалба - началникът на сектор "Охранителна полиция" при Второ РУ - СДВР, в съдебно заседание заявява, че не оспорва жалбата и също счита, че заповедта на предходния заемащ същата длъжност е незаконосъобразна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че на жалбоподателя С., заемащ според кадровата справка длъжността полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция" - Надежда на сектор "Охранителна полиция" при Второ РУ - СДВР, с обжалваната заповед е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗМВР, за виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения по извършване на проверка на 7 броя преписки с посочени вх. № и дати на завеждане. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й са спазени административно - процесуалните правила. Съдът е обсъдил поотделно за всяка преписка какъв е бил срока, определен на С. за извършване на действия по нея и колко след срока е приключена, като е направил обоснован извод, че жалбоподателят не е спазил сроковете си виновно, като наложеното общо наказание е в съответствие с изискванията на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР - в максималния предвиден от закона срок. Направен е извод и за спазване на приниципа на съразмерност и съответствие на административния акт с целта на закона. Решението е правилно. Формулираните в касационната жалба оплаквания срещу заповедта нямат характер на касационни основания, тъй като не съдържат оплаквания срещу съдебеното решение. На тези оплаквания АССГ е отговорил с мотиви, срещу които няма изложени доводи, и които мотиви напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Недопустимо е позоваването на свидетелски показания по друго дело, които не са част от доказателствата по настоящето дело, което прави касаторът. Неоснователно е и оплакването, че АССГ неправилно не е констатирал, че в заповедта е посочено по - ниска от действително заеманата от С. длъжност и това води до нищожност, респективно незаконосъобразност на заповедта. В мотивите на оспорената заповед на няколко места е посочена и приетата за установена от съда длъжност - полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция" - Надежда на сектор "Охранителна полиция" при Второ РУ - СДВР. Единствено в диспозитива на заповедта е допусната явна фактическа грешка (ЯФГ), като е посочено, че наказанието се налага на "младши инспектор" С. С.. Тази ЯФГ не води до нищожност на оспорената заповед, тъй като издателят на заповедта съгласно чл. 204, т. 4 ЗМВР е компетентен да налага наказание "порицание" на всички служители, които са му йерархично подчинени, независимо дали са полицейски инспектори или младши инспектори. Допуснатата ЯФГ не води и до незаконосъобразност на заповедта, както правилно е преценил и АССГ, тъй като с оглед останалото съдържание на заповедта по несъмнен начин са установени деецът, деянието, нарушените норми и наложеното наказание. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение