Решение № 7051 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2018 г.

Решение № 7051 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2018 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Д. от [населено място], против решение № 1682/14.03.2018 г. по адм. д. № 8143/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е била отхвърлена исковата му молба срещу Столична община, за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени вследствие на обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение Акт № АС-94-00-443-/1 от 30.05.2012 г. на кмета на Столична община, район "Сердика" за периода от 14.09.2016 г. до 18.09.2016 г. Твърди, че решението е необосновано, взето при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и несправедливо. Излага доводи, че обявената за нищожна заповед му е причинила изключителен стрес, притеснения, непрекъсната тревожност, безсъние, виско кръвно и чувство на безизходица. Твърди, че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен административен акт. Счита също, че са налице незаконосъобразни действия от страна на Столична община, кмета на район "Сердика" и органите на полицията, което е довело до претендирания за обезщетяване вредоносен резултат, а също, че с оспореното съдебно решение се узаконяват незаконосъобразни действия на община "Сердика". От съда се иска да отменени оспореното решение, като бъде изцяло уважена претенцията. Ответната страна - Столична община, (СО) редовно призована не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че съдът е постановил правилно решение и обосновано е приел, че не са налице основанията, предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което и не са налице основания за присъждане на претендираните неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – С. град е образувано по молба на А. Д., с която е предявен иск по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община. Претендира се присъждане на сума в размер на 10 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху последната сума от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че вредите са пряка и непосредствена последица от Акт вх. № към АС-94-00-443-/1 от 30.05.2012 г. издаден от кмета на СО, район "Сердика" и обявен за нищожен с решение № 6326/26.11.2012 г., по адм. дело № 5408/2012 г. по описа на Административен съд – С. град. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск. За да достигне до този резултат, от фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № РД-20-10/24.01.2013 г. на директор на Дирекция "Общински строителен контрол, СО е одобрен Протокол № 8/14.09.2012 г. на комисия назначена със Заповед № РД-20-99/03.09.2012 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" за обследване състоянието на "Двуетажна сграда", находяща се в УПИ X-17, КВ. 24, М. "ГПЖ Зона В -17" по плана на [населено място], с административен адрес [улица], собственост на посочените в заповедта лица, включително и А. Д.. Със посочената заповед е наредено на собствениците на сградата да я премахнат за своя сметка, като по твърдения на ищеца сградата е премахната. Установено също е, че с Акт вх. № към АС-94-00-443-/1 от 30.05.2012 г. издаден от кмета на СО, район "Сердика" на собствениците на самосрутващата се жилищна сграда е предписано незабавно да опразнят сградата от обитатели, да преустановят достъпа и да обезопасят сградата, с цел предпазване на живота и здравето на гражданите, както и да предприемат действия по премахването и освобождаването на имота от негодния за ползване и застрашаващ сигурността имот. Съдът е констатирал, че с решение № 6326/26.11.2012 г., по адм. дело № 5408/2012 г. по описа на Административен съд – С. град пороцесният административен акт е бил обявен за нищожен. След подробен анализ за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата или общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и на приложените по делото доказателства, административният съд е посочил че в случая се доказва наличието само на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността – отменен като незаконосъобразен административен акт. По отношение на останалите две предпоставки - реално претърпяна вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпили вредоносен резултат, административният съд е приел, че същите не са налице. Изложени са мотиви, че тежестта за доказаване на настъпилите неимуществени вреди лежи върху този, който твърди, че ги е претърпял (ищеца), като доказването следва да бъде главно и пълно. Направил е извод, че в случая по делото е недоказано настъпването на твърдените неимуществени вреди. Приел е по натам в мотивите си, че вредите се претендират за периода 14.09.2016 г. – 18.09.2016 г., когато според твърденията на ищеца е премахната сградата, като към този период е налице влязъл в сила и необжалван административен акт – Заповед № РД-20-10/24.01.2013 г. на директор на Дирекция "Общински строителен контрол" за премахване на сградата. Според съда сградата е премахната от този административен акт, а не на обявения за нищожен акт на кмета на СО, район "Сердика". При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основанията за уважаването на тази претенция за обезщетяване. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Столична община. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изключва възможността за ангажиране на имуществената отговорност на Столична община. Твърденията, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са следствие от обявения за незаконосъобразен административен и фактически действия на общината по събарянето на процесния имот, не намират опора в закона и в събраните по делото доказателства. Безспорно по делото е, че с Заповед № РД-20-10/24.01.2013 г. на директор на Дирекция "Общински строителен контрол, СО е одобрен Протокол № 8/14.09.2012 г. на комисия назначена със Заповед № РД-20-99/03.09.2012 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" за обследване състоянието на "Двуетажна сграда", находяща се в УПИ X-17, КВ. 24, м. "ГПЖ Зона В -17" по плана на [населено място], с административен адрес [улица], собственост на посочените в заповедта лица, включително и А. Д.. С посочената заповед е наредено на собствениците на сградата да я премахнат за своя сметка, като по твърдения на ищеца сградата е премахната. Обосновани са изводите на съда, че периода, за който се претендират вредите – 14.09.2016 г. до 18.09.2016 г., вече е налице влязъл в сила административен акт - Заповед № РД-20-10/24.01.2013 г., въз основа на която е премахната сградата. В този смисъл правилно съдът е направил извод, че наличието на този административен акт означава, че сградата не е премахната на основание обявения за нищожен акт на кмета на СО, район "Триадица". Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата административният съд е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди изразяващи се в стрес, притеснения, непрекъсната тревожност, безсъние, високо кръвно, и чувство за безизходица са недоказани. Първоинстанционният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,