Решение № 9 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г.

Решение № 9 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на В. П. П. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение по гр. дело № 4141/2003 год. на Софийски градски съд, ГК, IV Г г. о., с което е оставено в сила решение от 11.07.2002 год. по гр. дело № 6159/1998 год. на Софийския районен съд, ГК, 36 състав в частта, в която В. П. е осъден да заплати на Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 30, ал. 3 ЗС по 39,95 лв. на всеки от тях - обезщетение за лишаване от ползите, изразяващи се в получен наем за периода от 1.01.1995 год. до 23.07.1998 год., ведно със законната лихва, считано от 23.07.1998 год., до окончателното й изплащане, и са присъдени още по 6,45 лв. на всеки един от ищците като дължимо обезщетение на същото основание за периода от 1.01.1993 год. до 1.01.1995 год., ведно със законната лихва от 23.07.1998 год. до окончателното изплащане на сумите. Молбата за отмяна е подадена на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като молителят твърди, че с влязло в сила решение от 3.02.1999 год. по гр. дело № 67/1997 год. на СРС, 4-ти състав, оставено в сила с решение от 21.12.2006 год. по гр. дело № 2723/2004 год. на СГС, II г. о. и потвърдено с решение от 25.11.2008 год. по гр. дело № 3587/2007 год. на ВКС, IV г. о., по иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92 ЗС, предявен от Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. е признато за установено, че същите не са собственици на процесния имот. С оглед на това според молителя е налице влязло в сила решение между същите страни, което противоречи на решението по първото дело, с което инцидентно е решен въпроса за собствеността на имота, като е прието, че ищците имат права на собственост в него и с оглед на това е уважен искът им за обезщетение. Моли съда да отмени това решение. Ответниците по молбата Б. Г. В., В. К. В. и Х. К. П., /последните двама като правоприемници на К. Г. В./, В. П. А. и Ф. П. Ч. /като правоприемници на З. Г. Я./, М. С. С. и П. Ц. П., не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на III, г. о., приема следното: Със решението, чиято отмяна се търси, съдът е приел, че ищците по делото Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. по силата на наследственото правоприемство от своята майка З /по мъж З. Г. В./ са собственици при равни части на 42/223 ид. части от дворно място, състоящо се цялото от 293,70 кв. м, намиращо на, ул. "Р" № 59, съставляващо имот пл. № 10, включен в парцел ****а обществено строителство от кв. 525 по плана на ГГЦ - зона Г-14, по плана на гр. С., а ответника по делото В. П. на 99/223 ид. части от него. Приел е, че праводателката на В. П. е изградила в дворното място магазин, складово помещение и гараж, който също се ползва за складово помещение, отдадени от П. под наем на трето лице - М. С. С. Прието е, че В. П. не е доказал, че постройките са изградени въз основа на отстъпено право на строеж на неговата праводателка, поради което е прието, че същите са съсобствени на страните и на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС ответника е осъден да заплати на ищците припадащата им се част от наема за постройките за визирания в решението период. С решението от 3.02.1999 год. по гр. дело № 67/1997 г. на СРС, 4-ти състав, оставено в сила с решение от 21.12.2006 год. по гр. дело № 2723/2004 год. на СГС, II г. о. и потвърдено с решение от 25.11.2008 год. по гр. дело № 3587/2007 год. на ВКС, IV г. о., е отхвърлен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92 ЗС, предявен от Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. срещу молителя В. П. П. П., П. Ц. П. и др. ответници, с който се иска да се признае за установено, че ищците са собственици на 42/293,70 ид. от временна постройка с площ от 47 кв. м, използвана за магазин, изградена в същото дворно място /находящо се в гр. С., на ул. "Р" № 59, съставляващо имот пл. № 10 в кв. 525 по плана на гр. С., местността ГГЦ - зона Г-14/. С влязлото в сила решение по това дело е прието, че ищците са собственици на 42/233 ид. части от мястото, а е отречено тяхното право на съсобственост в един от обектите временната постройка, използвана за магазин, находяща се в мястото. За да се отрече това право е прието, че постройката не е трайно прикрепена към земята, поради което ищците не биха могли по силата на приращението да придобият права на собственост върху нея. При тези данни не са налице условията на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Между двете решения не е налице противоречие по отношение на това дали лицата Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. се явяват съсобственици в процесното дворно място. Точно обратното. И в двете решения този въпрос е решен по един и същи начин като е признато, че същите са собственици на 42/223 ид. части от мястото. Противоречието касае изводите на съда относно това дали ищците се явяват съсобственици и на изградените в мястото постройки, които са отдавани от молителят В. П. под наем и конкретно за една от постройките, която се ползва за магазин. Това противоречие обаче, не е основание за исканата отмяна. Отмяната се иска поради противоречие на двете решения по въпроса за правата на Б. К. В., К. Г. В. и З. Г. Я. в дворното място. Визираното противоречие в двете решения освен, че не е посочено като основание за исканата отмяна е и без значение, доколкото в случая правата върху терена с оглед разп. на чл. 30, ал. 3 ЗС дават на съсобствениците същите права на обезщетяване, както правото им на собственост в постройките /ако имаха такова/, както е посочено и във въззивното решение по гр. д. № 4141/2003 год. на СГС ГК, IV Г г. о. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.