Решение № 842 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6403/2007 г.

Решение № 842 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6403/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Б. М. ЕГН **********, гр. Г. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, I граждански състав № 188/11.06.2007 г., постановено по гр. д. № 241/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Казанлъшки районен съд № 129"к"/6.02.2007 г. по гр. д. № 1096/2005 г., с което е отхвърлен предявения от Н. Б. М. срещу И. Г. П. иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК за приемане за установено, че декларация на Г. И. П. от гр. К. от 21.05.1992 г. по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ е с невярно съдържание. Ответникът по касация И. Г. П. е оспорил жалбата с писмено възражение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, констатира следното: Въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК относно процесната декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ. За да приеме, че декларацията е с вярно съдържание съдът се е позовал на влязлото в сила решение между същите страни с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е прието за установено, че собственик на спорния земеделски имот е наследодателят на ответника Г, автор на спорната декларация. Въззивният и първоинстанционният съдебни състави са се произнесли по предявен недопустим установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК. По изключение законът допуска в самостоятелно производство предявяването на иск за установяване истинност или неистинност на документ в случая декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато ищецът има правен интерес от това. В конкретният случай правен интерес от предявяването на иска по чл. 97, ал. 3 ГПК не е налице. Между същите страни преди настоящото дело е водено производство, което е приключило с влязло в сила съдебно решение. С влязло в сила решение е отхвърлен иска на Н. Б. М. против ответника И. Г. П. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че правото на собственост върху спорната земеделска земя е принадлежало на общия наследодател на страните Г. Декларираните от последния с процесната декларация обстоятелства са били предмет на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предмет на което е било установяването на същите обстоятелствата, декларирани от Г. И. П. в процесната декларация. Независимо от това в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищцата-касатор е разполагала с процесуалната възможност да оспори истинността на този документ по реда на чл. 154 ГПК, което не е сторено. Въззивното и първоинстанционни решения са постановени при липса на абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес от предявения иск, поради което следва да бъдат обезсилени, а производството по делото-прекратено. Решение на Казанлъшкия районен съд № 69"к"/4.07.2006 г. по исковете с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК и чл. 12, ал. 4 ЗСПЗЗ не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение