Решение № 4639 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2011 г.

Решение № 4639 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката против решение № 14265/24.11.2010 г. по адм. дело № 2001/2010 г. на Върховния административен съд, състав на седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата по жалбата, Надя Чавдарова Кръстева, от гр. Ихтиман не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 14265/24.11.2010 г. по адм. дело № 2001/2010 г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отменил решение № 06-00-813-2009/13.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на придобитото от Надя Чавдарова Кръстева висше образование по специалността "психология" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Върнал е административната преписка за ново разглеждане, при съобразяване на указанията, дадени в съдебното решение. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е правилно. Възприетите от административния орган факти за проведено обучение на лицето на територията на Република България са доказателствено неподкрепени. Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел за възможни неизследваните обстоятелства за проведено дистанционно обучение от чуждестранното висше училище на територията на страната, което не е равнозначно на разкриването на филиал в противоречие с изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО). Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ЗВО, министърът на образованието, младежта и науката организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Редът и условията за тяхното признаване са регламентирани в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Наредбата). В чл. 7, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира и провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на образованието, младежта и науката. Съобразно функциите й, визирани в чл. 9 от същия подзаконов нормативен акт, комисията е помощен орган към министъра. Постановеният от административния орган отказ на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата не е обективиран след проверка на автентичността на представения документ за завършено висше образование. Не е изследвана и възможността за дистанционно обучение от чуждестранното висше учебно заведение. Както правилно е отбелязал първостепенният съд същностна характеристика на дистанционната форма на обучение е, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства: аудио, видео, компютърни и комуникационни технологии и средства. При тази организация на учебния процес обучаващият се може да се намира във всяка географска точка по време на обучението, в какъвто смисъл то се отличава от традиционното със своята екстериториалност. Ето защо придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период Чавдарова се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Изградените изводи в тази насока са логически издържани и при съобразяване на константната съдебна практика. Установената с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО забрана за чуждестранните висши училища да откриват свои поделения на територията на Република България не е равнозначна на забрана на задочната форма на обучение, каквато по своето естество представлява дистанционната форма на обучение, проведена от заявителката. Начинът на обучение е форма на организация на учебния процес, а не форма на организационната структура на съответното висше учебно заведение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав