Решение № 11927 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2009 г.

Решение № 11927 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от Министъра на земеделието и храните чрез процесуалния му представител юрк. Влаевска касационна жалба срещу решение № 4305 от 01.04.09 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 13988/08 г., с което е отменена негова заповед № РД-46-878/25.07.08 г. в частта й относно отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) по заявление вх. № АО-886/02.07.07 г. със заявител Илия Борисов Богов за наследодател Борис Трайков Богов и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, обжалваното решение не е съобразено с разпоредбата на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и § 66 от Преходните и заключителни разпоредби на същия, тъй като по преписката при произнасянето от страна на административния орган, а и по делото в хода на съдебното производство не е била представена молба за ликвидиране. Изискването за прилагане към заявлението за обезщетение на молбата за ликвидиране на изоставените имоти няма за цел само тяхната идентификация, но е неразривно свързано с установяване на обстоятелството, че тези имоти не са били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис". Неправилно съдът е приел, че сочената отрицателна предпоставка следва да се установи от административния орган, а не от правоимащите. По данните за имотите, посочени в декларацията за изселване, не може да се установи вида и размера на имотите. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Илия Борисов Богов оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Трендафилова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, Четвърто отделение е била заповед № РД-46-878/25.07.08 г. на Министъра на земеделието и храните в частта й, в която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) по заявление вх. № АО-886/02.07.07 г. със заявител Илия Борисов Богов за наследодател Борис Трайков Богов с мотива, че към заявлението не е приложена молба за ликвидиране на имотите, посочена в чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ. За да отмени заповедта в обжалваната й част, Върховният административен съд, Четвърто отделение е приел следното: По делото са представени декларация за изселване от бежанец или изселен и свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец за наследодателя на жалбоподателя, като видно от заверката на същите от ЦДА, те се намират в досието на Борис Трайков Богов № 5904а, съхранявано в архивен фонд № 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис", опис № 12. Според мотивите на решение № 9175 от 09.11.04 г. на ВАС, Петчленен състав по адм. д. № 1775/04 г., образувано по жалба срещу § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, видно от писмо - изх. № 0300/0031 от 06.08.04 г. на Главно управление на архивите при МС, в ЦДА, архивен фонд № 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" се състои от тридесет поредни описа (с изключение на опис № 13 - неизползван номер), като в опис № 1 се съдържат всички преписки на изселени българи от Гърция - ликвидационни досиета. В личните досиета от опис № 1 се съхраняват ликвидационните листове с оценката на имотите. При липсата на оценка за ликвидиране на имотите съхраняването става в опис № 12. Тъй като наличието на досието в опис № 1 презумира факта на обезщетяване, то наличието на досието в опис № 12 презумира липсата на такова. Доказано е наличието на първата и четвърта (тази по т. 3) от § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предпоставки. От декларацията за изселване се установява, че наследодателят на жалбоподателя е напуснал Гърция през 1923 г. и се е заселил в България. Същата съдържа описание на недвижимите имоти, които са били изоставени в родното му място. Останалите две изисквания (по т. 1 и т. 2 от § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ) са отрицателни предпоставки по своя характер и доказването им е в тежест на административния орган. Той следва да установи положителния факт, че недвижимите имоти са били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис" и че имотите са били прехвърлени от собствениците им и са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.). Последните два положителни факта не са доказани от административния орган и за молителя, претендиращ право на обезщетяване, са налице всички материално-правни предпоставки за признаването на това негово право. Така постановеното решение е правилно. Правото на обезщетение на изселените българи от Гърция е свързано с оценката на недвижимите имоти, извършвана от Смесената комисия и подкомисиите. Въз основа на молбите за изселване, свидетелствата за етническо малцинство и молбите за ликвидиране са се образували досиета, в които са се прилагали решенията на подкомисиите, респективно на Смесената комисия за оценка на недвижимите имоти. Само неликвидираните имоти, тези които не са оценени, съответно заплатени частично в брой, а остатъка чрез облигации, са съхранени в опис 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. По делото е безспорно установено, че досието на Борис Трайков Богов под № 5904а е съхранявано в архивен фонд № 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис", опис № 12 - неликвидирани, неоценени недвижими имоти. С оглед на това, правилен е изводът на тричленния състав, че наличието на досието в опис № 12 презумира липсата на обезщетяване, така както наличието на досието в опис № 1 презумира факта на обезщетяване. Фактът, че недвижимите имоти са били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", както правилно е приел съдът, е положителен юридически факт, който следва да бъде установен от страната, която се позовава на него (в случая от административния орган, който и в касационната си жалба твърди, че не е установено обстоятелството, че процесните имоти не са били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", което е основание да се откаже правото на обезщетение). Неоснователен е и доводът на касатора, че в декларацията за изселване имотите не са достатъчно добре индивидуализирани по вид и размер. Посочено е населеното място, застроена площ на къщата и площ на дворното място с неговите граници, площ на останалите имоти, описани по вид и стойността на същите. С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия