Решение № 8519 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16321/2013 г.

Решение № 8519 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16321/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на СКМ Шипинг ЕООД гр. Видин, чрез адв. Ирен Цанова против решение № 605/3.10.2013 г. на Административен съд, град Монтана, постановено по адм. дело № 518/2013 г., с което е отхвърлена жалба на дружеството против решение № ЗА-С47/11/21.06.2013 г. на началника на митница Лом, потвърдено с решение № 356/17.07.2013 г. на директора на Агенция Митници. От съдържанието на касационната жалба се извеждат касационни доводи за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение - чл. 90а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС и чл. 114, ал. 1 от ППЗДДС. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - началник на митница Лом, чрез процесуалния си представител юрк. Светлана Илиева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение № ЗА-С47/11/21.06.2013 г. на началника на митница Лом, с което на СКМ Шипинг ЕООД гр. Видин е отказано издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия за обект - бензиностанция, находящ се в гр. Видин, бул. "Панония" № 120. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че в хода на административното производство не са представени документите по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ППЗАДС - документ за собственост или договор за наем на обекта, въпреки дадените от административния орган указания съгласно чл. 90г, ал. 2 от ЗАДС /в приложимата по време редакция/. В дадения му срок дружеството е представило предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.03.2013 г. и протокол за въвод във владение в обекта, като е изразило становище, че предварителният договор има по-обвързващ характер от документите, посочени в чл. 114, ал. 1, т. 9 от ППЗАДС. При тези фактически данни съдът е приел, че отказът за издаване на разрешение е законосъобразен по критериите на чл. 146 от АПК, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и в целта на закона. По отношение на основния спорен въпрос по делото - дали СКМ Шипинг ЕООД отговаря на изискването по чл. 90а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ППЗАДС, съдът е приел, че предварителният договор по чл. 19 от ЗЗД за покупко-продажба на недвижим имот не удостоверява право на собственост върху обекта, за който се иска издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, поради липса на изискуемата от закона форма съгласно чл. 18 от ЗЗД и с оглед на неговия предмет - да се сключи окончателен договор. Наред с това съдът е констатирал от съдържанието на представения договор, че в представения приемо - предавателен протокол за предаване не е конкретизиран обекта, чието владение се предава, както и че за обекта по т. 2 от предварителния договор е налице вписан договор за наем. По тези съображения, в решението е обоснован краен извод, че представените документи, не удостоверяват изпълнение на изискването на чл. 90а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС - молителят за разполага със собствени или наети помещения за извършване на съответната дейност, поради което отказът да му се издаде разрешението по чл. 90а от ЗАДС е законосъобразен. Решението е правилно. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, които са поддържани и в първоинстанционното производство. Становището на касатора е, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Установената от съда фактическа обстановка не е спорна и кореспондира със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е определил и основания спорен въпрос по делото - отговаря ли СКМ Шипинг ЕООД на условието по чл 90а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС - да притежава собствени или наети обекти, съгласно приложените към искането предварителен договор за покупко-продажба на обекта, протокол за въвод във владение и удостоверение за регистрация на фискално устройство в обекта. Изводът, че така представените доказателства не удостоверяват изпълнение на изискванията за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, съответства на материалния закон и следва да бъде споделен. Съгласно чл. 90а, ал. 1 от ЗАДС продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект. Нормата на чл 90а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС предвижда, че право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което наред с останалите изисквания, разполага и със собствени или наети помещения за извършване на съответната дейност. В тази връзка в разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ППЗАДС е регламентирано изискване към искането за издаване на разрешение да се представят документ за собственост или договор за наем на търговския склад или обект. В конкретния случай касаторът не е представил доказателства, че обектът - бензиностанция, за който иска издаването на разрешение по чл. 90а, ал. 1 от ЗАДС е собствен или нает. Правилно съдът се е позовал на чл. 19 от ЗЗД, според която норма предварителният договор има за предмет сключване на окончателен договор, а не прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот и следователно не е документ за собственост по смисъла на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ППЗАДС. Обстоятелството, че законът в редица случаи предвижда правото на собственост да се удостоверява и с документи, които не са в нотариална форма съгласно чл. 18 от ЗЗД, в какъвто смисъл са подробно развитите доводи в касационната жалба, не променя изводите, че предварителният договор няма транслативен ефект между сключилите го страни по отношение на вещни права. От дадената в чл. 90а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС правна регламентация на условията за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия следва, че само собственик или наемател на обект по чл. 90б, ал. 1 от ЗАДС може да осъществява такава дейност. Наемателят е държател на имота по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта като я държи за другиго. Владението на имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, на което се позовава дружеството касатор съгласно представеният протокол за въвод, не е измежду основанията, при които законът допуска издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Законодателят изрично е ограничил кръга на лицата, които могат да бъдат титуляри на този разрешителен режим до собственика, съответно наемателят на обекта. Това ограничение е оправдано от гледна точка на контрола върху търговията с тютюневи изделия. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за разширително тълкуване на чл. 90а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС. Касае се за норми, които въвеждат разрешителен режим и следва да се тълкуват стриктно. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,