Решение № 15574 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 425/2012 г.

Решение № 15574 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 425/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор при Районно управление "Полиция" (РУП) - Карлово против решение № 2020 от 28.11.2011 г. по адм. дело № 2373/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № 178 от 16.08.2011 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Георги Николов Чонов е задържан за 24 часа в помещенията на РУП- Карлово. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в съответствие с изискванията за форма и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в текста. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. В случая в нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР в заповедта не е посочено точно правното основание за постановяването й, тъй като не е цитирана конкретна хипотеза от предвидените в чл. 63, ал. 1 от ЗМВР основания за задържане. Освен това изложените фактически основания също са общи и не обосновават предприетата от органа мярка. Допуснатите нарушения на формата са съществени, тъй като препятстват организирането на защитата на адресата на акта. Заключението за нарушения на материалния закон също е законосъобразно, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни задължението си по служба. Поради това следва да се приеме, че задържането по цитирания текст не е санкция за неизпълнение на предходно разпореждане на органа или за осуетяване на полицейска проверка, а е мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейския орган. В случая изброените предпоставки не се осъществени. От събраните по делото доказателства се установява, че задържаното лице Георги Чонов по никакъв начин не препятства осъществяването на служебните правомощия на полицейските органи. Последните са повикани на проверка на 16.08.2011 г. в земеделски имот в землището на с. Слатина, след сигнал, че задържаният, заедно с братята си жъне имот, за който има неразрешен спор за собственост. Всички разпореждания на органите по преустановяване на жътвата и разтоварване на зърното, дадени на място, са изпълнени от Георги Чонов (доказателства за обратното от страна на административния орган не са ангажирани), самоличността му, както и тази на другите участници в жътвата е установена и следователно не са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на лицето. Обстоятелството, че Чонов е предупреждаван по-рано с разпореждане на полицейски орган от 03.08.2011 г. да се въздържа от самоволни и самоуправни действия по отношения на същия имот и всички спорни въпроси да решава съобразно закона, не е основание за предприемане на мярката на по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Както вече се посочи последната е насочена към обезпечаване на изпълнението полицейските задължения, а не е санкция за неизпълнение на предходни разпореждания на полицейските органи. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на Георги Чонов, издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Областна дирекция на вътрешните работи - Пловдив следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 150.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,