Решение № 506 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2008 г.

Решение № 506 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Б. С. Д. от с. А., община С. обжалва и иска да се отмени Решение № 234 от 10.01.2008 г. по гр.въз.д. № 690/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с която е оставено в сила Решение № 309 от 09.07.2007 г. по гр. бр.д. № 2037/2006 г. на Бургаския районен съд, в частта за предоставяне упражняването родителките права по отношение на роденото от брака дете Д род. 27.05.1992 г. на майката и предоставяне ползването на семейното жилище- апартамент в с. А. на бившата съпруга - Н. Й. Д. Поддържа се, че в обжалваните части въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответника по касация - Н. Д., в съдебно заседание касационната жалба се оспорва, иска се потвърждаване решението на въззивната инстанция. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на Б. Д. е оставил в сила решението на брачния съд обжалваните части, а именно: досежно упражняване родителките права по отношение на непълнолетната Д. - род. 27.05.1992 г. от майката Н. Д., както и за предоставяне ползване на семейното жилище - апартамент в с. А. на бившата съпруга Н, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че с оглед изразеното от детето желание да живее с майката, родителките права да се упражняват от същата, а семейното жилище да се предостави за ползване на нея и детето. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Релевираните нарушение по приложение на материалния и процесуален закон при обсъждане и анализ на доказателствата по делото, са неоснователни. Страните по делото - Б. Д. и Н. Д. са сключили граждански брак на 23.09.1990 г., (като необжалване решението за прекратяване на същия от 29.07.2007 г. е влязло в сила) като от брака имат родено дете Д.-05.1992 г., понастоящем на 17 години и 4 месеца. Семейното жилище на страните е апартамент от 69.17 кв. м в с. А., община С. "А" Nо 15 вх. 2 ет. 3 ап. 7, закупено от двамата съпрузи през 1993 г. от ведомствения жилищен фонд на МНО. Решението на въззивния съд по предоставяне упражняване родителните права на майката Н. Й. Д. (М.) е правилно. При данните от изслушания социален доклад и обясненията на самото дете Д, заявила категоричното си желание да живее с майка си, с която се чувства по-близка и която може да я разбере, с която може да разговаря и която откликва на нуждите и, обосновано и законосъобразно съдът е определил майката за родителя, комуто се предоставят родителките права. Този извод е правилен, тъй като е съобразен с не само с изрично изявеното желание на детето, но и с обективните обстоятелства като пол и възраст на същото, както и с данните за поведението на бащата при съвместното им съжителство - личен живот с други жени в дома им, ставащ достояние на детето, неполагане ежедневни грижи за нуждите от храна и издръжка на същото, употреба на алкохол и грубо отношение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че решението на въззивни съд, противоречи на духа и смисъла на закона и на общоприетите морални ценности. Общоприетите морални ценности на българина предполагат интересите на ненавършилите пълнолетие деца, свързани с възпитанието, отглеждането и издръжката да бъдат приоритет на родителите им. Съдът, при необходимостта от преценката на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права съобразява, обективните данни за качествата на родителите да полагат грижите за децата си, предвид на техния пол, възраст и специфични нужди. В конкретния случай "детето" Д. е дете, което е излязло от детската възраст преждевременно в резултата на обстоятелства, дължащи се на недоразуменията между родителите и тяхната неспособност на и осигурят дом, в който да се чувства обичана и защитена. Десислава е млад човек, който след няколко месеца ще навърши пълнолетие и според закона сама ще решава с кого от родителите си да живее, с кого да общува, кого да обича или мрази, поради което правилно съдът е зачел нейното мнение. Доводите на касатора, че съдът е следва да цени кой от родителите може да помогне на детето да преодолее проблемите си и че майката не е добър родител, не може да се грижи за детето, поради липса на желание и навици, са необосновани, голословни и неподкрепени от доказателствата по делото. Събраните доказателства не са дали на съда никакво основание за позитивна преценка, че някой от родителите има по-дори качества от другия. Представените пред касационната инстанция доказателства не могат да бъдат ценени, тъй като касационното производство има контролни правомощия и не е инстанция по същество. Законосъобразно семейното жилище - апартамент от 69.17 кв. м в с. А., община С. "А" № 15 вх. 2 ет. 3 ап. 7, се предостави за ползване на майката, на която са предоставени за упражняване родителките права и за същата е основната грижата да осигури дом на детето си. Обстоятелството, че жилище е предпоставено от жилищния фонд на МНО и е предназначено за военнослужещите във база А., не може да обуслови различен правен резултат, тъй като посоченото обстоятелство е релевантно за други правоотношения. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия