Решение № 13348 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2011 г.

Решение № 13348 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, против решение № 401/31.01.2011 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 4237/2010 г., с което е отменена заповед № РД-18-15/17.03.2010 г., за одобряване на Кадастралната карта (КК) и Кадастралния регистър (КР) за землището на с. Мало Бучино, район "Овча купел", СО, в частта относно имот с идентификатор 46721.3852.404 и е върнато делото като преписка на административния орган, за ново разглеждане, съобразно мотивите на решението. Решението се счита неправилно изцяло, включително и в частта му досежно непълнота в КР, претендира се отмяната му, с отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Сочи се, че жалбоподателят в първоинстанционното производство се е легитимирал с нотариален акт за собственост на 1/12 идеална част от съсобствен урегулиран поземлен имот. Това, че последният на място е отразил граница на собственост, не означава, че това отразяване е в съответствие с документа му за собственост. Съдът не е ценил представената експертиза с оглед на събраните други доказателства, не е съобразил обстоятелствата, че липсват делба и влязъл в сила ПУП към датата на изготвяне на кадастралната карта, затова и административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., като е отразил имота съобразно действащия регулационен план към 1970 г. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Цонкова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подчертава се, че жалбоподателят не е отразил собствеността си с оглед на представените доказателства за собственост, а не може заради обстоятелството, че същият притежава идеални части, да се приеме, че е налице трайно материализиране на граници в общия, съсобствен имот. Ответните страни - Валентин Мирчев Драганов и Веселин Христов Иванов, редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват, не са изразили и становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Неотразяването на съществуващата граница между два отделни поземлени имота и по този начин неотразяването на два вместо един поземлен имот, представлява грешка и непълнота по смисъла на чл. 40 от ЗКИР. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отмени административният акт, съдът е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Обсъждайки характера и предназначението на КК и КР, е посочил, че изготвилият картата не е съобразил наличието на два поземлени имота - този на жалбоподателя и на заинтересованата страна, по отношение на които не се спори, че не е проведена делба, но които са разделени с ясна, трайно установена граница - телена мрежа на бетонови и метални колове и жив плет с дължина 50 м., която граница не е нанесена, а от друга страна в КР не е отразена собствеността на Валентин Мирчев, а само тази на ответника Иванов. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. При обективно изясняване на спора от фактическа страна и точно приложение на материалния закон, са изведени точни и задълбочени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът с основание е заключил допуснати при издаването на акта нарушения по чл. 14 от Наредбата за създаването, приемането, поддържането и изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, обуславящи грешка в КК и непълнота в КР. Обоснован е изводът, че в нарушение на закона, КК е изготвена по РП на с. Мало Бучино от 1970 г., (по който в разписния лист за собственик на строителното петно № 7 на вилната зона II-ра част, е записана майката на жалбоподателя, като собственик на 1/12 от 11680 кв. м.), след като по действащия регулационен и кадастрален план, на м. в. з. "Мало Бучино" II част, одобрен преди изготвянето на КК, ПИ № 404, кв. 12 ( УПИ ХI), както е уточнило вещото лице в с. з., е записан на жалбоподателят Драганов, съгласно нот. акт № 106/1982 г. Ако административният орган бе съобразил действащия план, при наличните данни за собственост, би изискал нотариалният акт, съобразно задължението си по чл. 38, ал. 3 ЗКИР за набиране на необходимите данни. Няма спор, че границите на процесния имот не са били специално означени по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, вр. чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., затова и е приложим вторият критерий по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а именно имотът да бъде нанесен по съществуващите на място материализирани граници - трайната ограда и жив плет, чието съществуване и начин на осъществяване категорично е потвърдено от експерта. С оглед казаното, касаторът превратно тълкува приоритетите, посочени в чл. 14 от Наредбата - щом има материализирана граница, при това нанесена в действащия КП, които служи за основа на КК, тя е следвало да бъде нанесена, тъй като предназначението на картата е не да изследва площта и границите на поземлените имоти и обектите в тях, а да отрази действителното им състояние към момента на изготвянето. Освен това, в цифровия кадастър на София, ПИ идентификатор 46721.3852.404, е отразен като два имота: западната му част е ПИ № 274 (на з. стр. Иванов), а източната - на жалбоподателя, е с № 404 и ако границата не съответства на правото на собственост, в случая би възникнал спор за материално право между собствениците, който следва да се реши по друг ред, след което да се иска изменение на КК. В случая данни за такъв спор няма, в процесната КК имот 404 е отразен с квадратура от 1968 кв. м. от които за заинтересованата страна, съгласно н. а. № 57/86 г. - 973.3 кв. м. В този именно смисъл в. л. е отразило в заключението си, че двата ПИ съответстват на документите за собственост - В. Драганов се легитимира с н. а. № 106/82 г. като собственик на 1/12 от празно място, цялото от 11680 кв. м. С оглед казаното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. С него обосновано е прието, че одобрената със заповедта кадастрална карта съдържа само един, вместо два поземлени имота, а в кадастралния регистър не са нанесени данни за собствеността на жалбоподателя, а само на заинтересованата страна, т. е. с основание е направен изводът, че Кадастралната карта няма необходимото съдържание по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а КР - това по чл. 30, ал. 2 ЗКИР. Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,