Решение № 333 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 955/2011 г.

Решение № 333 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 955/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Р. М. Т., чрез процесуалния му представител адв. Д. К., против въззивното решение № 135 от 3 май 2011 г., постановено по в. гр. д. № 230 по описа на окръжния съд в Хасково за 2011 г., с което е отменено решение № 400 от 20 декември 2010 г., постановено по гр. д. № 1009 по описа на районния съд в гр. Димитровград за 2010 г. и вместо него е отхвърлен предявеният от дружеството против Е. Д. С. от [населено място] и М. Д. П. от [населено място] иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо него договорите за покупко-продажба на разсрочено плащане от 1 юни 2009 г. на общо 26 броя крави и бъдещи вещи - приплод (телета), и дружеството е осъдено да заплати на С. и П. разноски по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение № 501 от 24 април 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за тълкуване на уговорките в нотариално заверен договор за поемане изпълнение на задължение, сключен на 29 септември 2008 г. между З. В. Х. и Е. Д. Х. във връзка с поетото с договора задължение от Х. - такова по чл. 101 ЗЗД или по чл. 102 ЗЗД. С обжалваното решение съдът приема, че от съдържанието на договора, сключен между ответницата С. и бившия й съпруг в качеството му на длъжник на дружеството-касатор, се налага изводът за изрично изявено намерение за заместване в дълг по реда на чл. 102 ЗЗД, без наличие на уговорки, сочещи воля на страните ответницата да встъпи в дълга на съпруга си като съдлъжник, а и липсва изрично съгласие на кредитора за приемане на нов и освобождаването на стария длъжник. Относимите обстоятелства са следните: С договор с нотариална заверка на подписите от 29 септември 2008 г. между З. Х. и ответницата С. (тогава Х.) е сключен договор за поемане изпълнение на задължение. Страните изрично сочат, че предмет на договора е размерът на сумата, която евентуално Х. дължи на касатора при влизане в сила на съдебно решение в полза на последния с правно основание по чл. 79, вр. чл. 327 ЗЗД. В чл. 2 от договора страните сочат, че С. се задължава безвъзмездно да поеме изпълнението на евентуалното задължение на Х. към касатора при условия, каквито договори с кредитора. С. освен това поема задължението да отправи предложение до кредитора за сключване на договор за заместване на длъжника в задължението му към дружеството. По силата на влязло в сила съдебно решение в полза на касатора е издаден изпълнителен лист срещу З. Х. за дължими на основание чл. 79, вр. чл. 185 и сл. ЗЗД главница от 30446,24 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска и мораторна лихва от 1825,68 лева, като и за разноски. След получаване на призовка за доброволно изпълнение длъжникът е уведомил частния съдебен изпълнител за задължението на С. да поеме безвъзмездно изпълнението на евентуалното му задължение към кредитора. С молба (л. 106 - 109 от първоинстанционното дело) кредиторът-касатор декларира, че приема С. да встъпи в задължението на длъжника като съдлъжник и одобрява постигнатото между С. и Х. като съдлъжници съглашение. В отговор на поставения въпрос съдът приема следното: