Решение № 931 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11270/2016 г.

Решение № 931 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11270/2016 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Булдени" ООД гр. С. против решение № 5683 от 18.08.2016 г., постановено по адм. дeло № 7339/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221014000027-091-001/24.04.2015 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от М. А. К., на длъжност Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол"- възложила ревизията и С. Д. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 969/30.06.2015 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. /Д "ОДОП" С./ при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, досежно непризнато правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2013 г. в размер на 28 856,34 лв., като са определени съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 3942,75 лв. по фактура № 3...1/26.11.2013 г., издадена от "Санира" ЕООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуалния си представител юрск. Дечева, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № Р-22221014000027-091-001/24.04.2015 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от М. А. К., на длъжност Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол"- възложила ревизията и С. Д. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 969/30.06.2015 г. на Директор Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, досежно непризнато правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2013 г. в размер на 28 856,34 лв., като са определени съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 3942,75 лв. по фактура № 3...1/26.11.2013 г., издадена от "Санира" ЕООД. Предмет на фактурата е "плащане по протокол обр. 19/26.11.2013 г. " за СМР. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е събраните в хода на съдебното обжалване доказателства и след техния анализ, поотделно и в съвкупност, е приел, че по отношение на спорната фактура, издадена от "Санира" ЕООД не са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Този си извод съдът е мотивирал с липсата на представени количествено-стойностни сметки относно начина на формиране на цената на услугите, на доказателства за осчетоводяване на разходите при доставчика и на неустановена материално-техническа обезпеченост и квалифициран персонал на издателя на фактурата за изпълнение на услугата - СМР- изкопно-насипни и транспортни работи. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Спорният момент е налице ли е реална доставка по процесните СМР и респективно дали услугите са извършени от лице различно от доставчика на касатора. Въз основа на събраните по делото доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и при съдебно обжалване на РА, вкл. и заключения на съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, се установява следните относими обстоятелства по спора: Дейността на РЛ е свързана основно с инвеститорство и строителство на строителни обекти, със собствени средства или чрез подизпълнители. Издателят на процесната фактура "Санира" ООД има сключен договор за строителна услуга от 01.10.2013 г. с РЛ, по силата на който "Санира" ООД е поела изпълнението на изкопно-насипни и транспортни работи за обект - горски автомобилен път "Кореник-липов дял" в землището на с. Ж., О. К. За същия обект РЛ като изпълнител има сключен договор от 11.09.2013 г. за строителство с възложител "О. С. 2013" ДЗЗД. Видно от фактура от 10.12.2013 г. и доказателства за плащане към нея е, че възложителят е приел изпълнението на СМР за обекта, възложен от РЛ на подизпълнителя "Санира" ООД. Приемането на изпълнението между РЛ и "Санира" ООД е по силата на двустранно подписан протокол за приемане на извършени СМР обр. 19 от 26.11.2013 г. /посочен като основание м процесната фактура/, в който протокол СМР са конкретизирани по вид /изкоп, разбиване, транспорт и др./, количество, единична цена и обща стойност. Извършено е плащане. Съгласно заключението на ССчЕ е налице съпоставимост между приходите, получени от РЛ от "О. С. 2013" ДЗЗД и разходите, направени в полза на "Санира" ООД по процесната фактура. При така установените факти и обстоятелства касационната инстанция не споделя изложеното от съда, че представените по делото количествено-стойностни сметки са неконкретни и не удостоверяват начина на формиране на цената на услугите. СМР са конкретизирани както относно обекта, така и относно цената на договорените дейности. Не се спори между страните, че на процесните имоти са извършвани СМР. По същество протокол-акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР, поради което и тъй като той изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, няма пречка да бъде прието, че протокола е пряко доказателство за реализиране доставката на строителна услуга и е непротивопоставим на косвените доказателства, от които се градят изводите на приходния орган и съда. Касационната инстанция намира, че с оглед подробното описание на стопанските операции в Акт образец 19, извършването на същите е доказано в хода на производството. Не се спори също и относно плащането по фактурата. Данъчната основа, посочена във фактурите съвпада с тази, уговорена от страните в договорите, конкретния вид на СМР се установява от приложения по делото Акт образец 19. Необосновано ревизиращите органи и съдът са обсъждали основно въпроса с кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. Твърдението за липса на наети по трудов договор работници както при доставчика или евентуални негови подизпълнители, както и липса на притежавана или наета специализирана техника за извършване на конкретните СМР не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11 "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател". Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно - задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, както вече се посочи по-горе, няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че данъчно - задълженото лице е знаело за такава измама. С оглед на изложеното касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд за неправомерно начисляване на ДДС поради липса на доставка на услуги и оттам за наличие на предпоставки за отказ от право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура за необосновани и незаконосъобразни. Като е потвърдил РА, явяващ се незаконосъобразен в тази си част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Дружеството -касатор е направило своевременно искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, поради което и предвид представените доказателства за сторени разходи в тежест на бюджета на ответника по касация и в полза на касатора следва да се присъди сума в размер на 3950 лв. за разноски в двете съдебни инстанции, от които 50 лв. в касационното производство и 3900 лв. в първоинстанционното производство. С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК