Решение № 8966 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4501/2013 г.

Решение № 8966 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4501/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Кирково срещу решение № 26 от 22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 222/2012 г. по описа на Административен съд Кърджали. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващo касационно основаниe по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответната страна Гюлтен Сали Мустафа от с. Добромирци, Община Кирково, чрез пълномощника адв. Мария Чилова, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмено становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали е отменил заповед № СББ-505 от 13.11.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", Община Кирково, с която на Гюлтен Сали Мустафа е отказано включване в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент на Кемал Реджеп Емин, тъй като същата не отговаря на условията от раздел IV, т. 2.1.1 на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания". Тази заповед е била потвърдена с решение № РД 03-43 от 30.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кърджали. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и не е постановен с принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че на 11.09.2012 г. Гюлтен Мустафа е подала молба - декларация с вх. № СББ-505 от 11.09.2012 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" с. Кирково, с която е поискала включване в дейността "личен асистент" по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", като е декларирала, че полага постоянни грижи за лицето Кемал Емин. Последният е със 100% тнр с чужда помощ пожизнено, видно от приложеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 3753 от 13.12.2011 г., и се нуждае от постоянни грижи. В изготвения от Дирекция "Социално подпомагане" - Кирково социален доклад е посочено, че Гюлтен Мустафа и съпругът й са безработни и полагат грижи за Кемал Емин, тъй като той не може да се самообслужва, а семейството му отказва да се грижи за него. В обжалваното пред административния съд решение № РД 03-43 от 30.11.2012 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане Кърджали е приел, че Гюлтен Мустафа не отговаря на условията на раздел IV, т. 2.1.1 от Програмата, тъй като същата не е член на семейството, роднина по възходяща или низходяща линия по втора степен, роднина по сватовство до втора степен, както и не е съжителстващо лице по смисъла на т. 2 от § 1 от ДР на ЗСП. Действително Гюлтен Мустафа не отговаря на условията на раздел IV, т. 2.1.1 от Национална програма "Асистенти на хора с увреждания". В настоящия случай обаче е безспорно, че близките роднини на Кемал Емин напълно отказват да се грижат за него. От допуснатите по делото свидетелски показания, както и от останалите доказателства по делото, е видно, че в продължение на месеци той е бил настанен в институции, които са полагали грижи за него, като впоследствие е бил преместен в сградата на бившия Дом за деца с увреждания - с. Добромирци, тъй като същият няма собствено жилище. Правилно в решението си първоинстанционният съд е обсъдил приложението на Закона за социално подпомагане (ЗСП) като е обосновал извод, че в производството по издаване на оспорената заповед административният орган не е приложил индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Правилно е прието, че административният орган не се е съобразил с целите на ЗСП, предвид факта, че в случая се касае за полагане на грижи за човек, намиращ се в неравностойно положение, чието семейство и близки роднини са се отказали от моралната си отговорност да се грижат за него. Отказът на административния орган за включване на Гюлтен Мустафа в Програмата "Асистенти на хора с увреждания" не съответства на прокламираната в чл. 51, ал. 3 от КРБ особена закрила на тези лица от държавата и обществото, както и не е съобразен с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,