Решение № 3892 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2019 г.

Решение № 3892 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба от Община Шумен, представлявана от Кмета чрез юрисконсулт Б. Пейчева с пълномощно на л. 13 от делото срещу решение № 31/18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 13/2019 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Общината срещу решение за определяне на финансова корекция № РД-02-36-1548 от 04.12.2018 г. на Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган /УО на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 /ОПРР/ относно определена корекция в размер от 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-1. 014-0002-C01-S-1 от 15.12.2017 г. с изпълнител "Джи Пи Груп" АД. С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното съдебно решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. На първо място се сочи, че първостепенният съд не се е произнесъл по всички наведени с жалбата възражения, включително това за липса на материална компетентност на УО да се произнася по законосъобразността на методиката за оценка на офертите в проведената обществена поръчка, при положение, че същата е преминала успешно предварителен контрол от Агенцията за обществени поръчки и решението за откриване на процедурата не е било обжалвано. Според касатора, съдът не е отчел и допуснато от УО съществено процесуално нарушение при издаване на административния акт – непроизнасяне по направените възражения в административното производство. Съдът също не е изложил собствен анализ на събраните по делото доказателства и възражения на страната, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. По същество, се оспорва изводът за незаконосъобразна методика в частта по показател П1 и П2 при наличието на дефинирани термини в самата методика. Съдът неправомерно е дописал правното основание за определяне на корекцията вместо да провери дали УО правилно е приложил материалния закон и да констатира липса на правно основание в издадения акт. Оспорва наличието на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013, като изтъква липсата на мотиви на УО, че е налице вреда за бюджета на ЕС и причинна връзка между нея и действието или бездействието на икономическия оператор. Накрая обжалва съдебното решение в частта за разноските, като неправилно, тъй като според касатора, оспорваният административен акт на УО не е такъв с материален интерес, тъй като не налага финансова санкция, а определя мярка, чрез която се цели да се възстанови положението преди извършването на разхода, който е признат за недопустим или незаконосъобразен. Претендира и присъждане на направените разноски на две съдебни инстанции. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание, не изпраща представител. Ответната страна – Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Топалов с пълномощно на л. 22 от делото. Счита касационната жалба за неоснователна по съображения подробно изложени в отговора към нея. Иска решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждането на сторените в производството разноски, за което прилага списък и доказателства за реалното им плащане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно. Сочи, че съдът се е произнесъл по наведените с жалбата възражения относно компетентността на УО, наличието на правно основание в административния акт и точното приложение на материалния закон от органа. Изложени са мотиви по събраните по делото доказателства, като направените изводи са точни, пълни и съответни на доказателствата и закона. Счита, че спорният административен акт е такъв с материален интерес, независимо от това, че финансовата корекция не представлява санкция, поради което присъдените с съдебното решение разноски са правилно определени. Предлага на съда съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 29.03.2019 г. при връчено съобщение за решението на 19.03.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Между Община Шумен и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG16 RFOР001-1. 014-0002-С01 – "Подобряване на образователната инфраструктура в гр. Шумен, финансиран по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020. С решение № 30 П-06-01/15.02.2017 г. на Кмета на Община Шумен е открита процедура по обществена поръчка с предмет: "Реконструкция/основен ремонт и внедряване на енергоефективни мерки на СУ "Васил Левски". До УО е подаден сигнал за нередност в процедурата по обществена поръчка, същият е регистриран под № 645 от Регистъра за сигналите за нередност. Извършена е проверка, която е установила нередност при провеждане на процедурата по обществената поръчка свързана със използването на незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Община Шумен е била уведомена за сигнала и становището на УО относно неговата основателност – писмо изх № 99-00-6-1182/08.11.2018 г. Общината е депозирала възражение, с което се обоснована неправилност на извода на УО за наличие на нередност и определяне на финансовата корекция и нейния размер. С оспореното решение за установяване на нередност и определяне на финансова корекция, УО е изложил мотиви, както защо счита, че е налице описаната нередност, така и по възражението на Общината, като го е счел за неоснователно и накрая относно определения размер на финансовата корекция. Решаващият съд е приел, че това решение на УО е правилно и законосъобразно, като постановено от компетентен орган, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, напълно е изяснена фактическата обстановка, точно е издирен и приложен материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на Община Шумен. Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона. На първо място, настоящият състав следва да се произнесе по възражението относно компетентността на издателя на оспорвания административен акт. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Шумен е било решение № РД-02-36-1548/04.12.2018 г. Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014/2020 относно определена корекция в размер от 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-1. 014-0002-C01-S-1 от 15.12.2017 г. на Община Шумен с изпълнител "Джи пи Груп" АД. Решаващият съд е заключил, че УО на ОПРР е материално компетентен да издаде оспорения административен акт за финансова корекция. Изводът е правилен, като в допълнение може да бъде посочено: Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия /чл. 3, ал. 2 ЗУСЕСИФ/. В конкретната хипотеза се касае за управление на средства от ЕСИФ по програма финансирана от ЕФРР. Глава втора от ЗУСЕСИФ регламентира институционалната рамка при управление на средствата от ЕСИФ на национално ниво, като сред органите за управление на тези средства не е включена Агенцията за обществените поръчки. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУСЕСИФ, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нито в ЗУСЕСИФ, нито в подзаконовите актове по прилагането му законодателят не поставя компетентността на ръководителя на УО да установява нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година в зависимост от упражненото правомощие на Агенцията за обществени поръчки по предварителен, текущ или последващ контрол върху обществените поръчки на възложителите по смисъла на чл. 243 ЗОП. Безспорно, ако в производството по оспорване на акт за определяне на финансова корекция бъде противопоставен съдебен или друг акт, който се ползва със сила на присъдено нещо или е стабилен административен акт, ако касае хипотеза на идентичност на установяванията в условия на компетентност на различни органи, то той следва да бъде съобразен. В случая обаче, липсва такъв акт, който да установява законосъобразност по фактите, релевантни за спора, за да бъде зачетен същия от съдебния състав при проверка законосъобразността на акта за определяне на финансова корекция. Акт на АОП в процедура по контрол по чл. 243 ЗОП не се ползва със стабилитет на административен акт, поради което контролът на Агенцията върху методиката за оценка по процесната процедура по възлагане на обществена поръчка не преклудира правомощията на ръководителя на УО по програмата в процедура по чл. 73, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУСЕСИФ да установи нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година при констатирана незаконосъобразност на методиката за оценка. Предвид изложението възражението за липса на материална компетентност на издателя на административния акт е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че първостепенният съд не е изложил мотиви по всички възражения на страната и не е отчел всички доказателства. Мотивите на съда са подробни и обхващат всички направени възражения и всички релевантни въпроси от значение за преценка законосъобразността на оспорвания административен акт. В преценката си решаващият съд правилно е изходил от понятието за нередност заложено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. Съгласно последното елементите на фактическия състав на нередността са три: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съдът е изложил мотиви за всеки елемент по отделно. По делото не е спорно, че община Шумен има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., т. к. участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, Общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Следователно налице е първият елемент от фактическия състав на нередност, както е заключил и решаващия съд. Спорен е въпросът, налице ли е нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което да определя, като незаконосъобразна методиката за оценка на офертите, използвана в проведената от Община Шумен обществената поръчка. УО е приел, че е налице нарушението на така посочените норми от националното законодателство относно обществените поръчки, като е изложил подробни мотиви, как предвидените показатели за оценка П1 и П2 са неясни и объркващи и не дават достатъчно информация на кандидатите, как да подготвят офертите си, за да получат максимален брой точки. Методиката не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение на поръчката, което ще се постигане от всяка оферта, липсва възможност да се сравнят и оценят обективно техническите предложения на всяка оферта. Незаконосъобразната методика за оценка на офертите оказва разубеждаващ ефект върху потенциалните кандидати, а това е нарушение на принципите заложени в чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Нарушението на националното законодателство е квалифицирано, като нередност по т. 9 - "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документите за участие. " към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. Решаващият съд е събрал множество доказателства, обсъдил е същите и е стигнал до извод, че УО правилно е установил фактите. Последните действително установяват нарушение на горепосочените разпоредби на ЗОП и то е съставомерно на нередност по т. 9 от Наредбата. Споделя се изводът, че утвърдената методика за оценка на офертите е приета в нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Съгласно последната в документацията, възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. УО е анализирал оценяването по показател П1 - професионална компетентност на персонала, отговорен за изпълнението на строително –монтажните работи и неговата организация" и е стигнал до следните изводи, че 1. Участник, получил точки по втора скала от 37 до 67 точки за основните си експерти, винаги получава 7 точки, независимо дали е предложил допълнителен експерт или не; 2. Участник, получил точки по трета скала от 16 до 36 точки за основните си експерти, без да е предложил допълнителен експерт получава 1 точка, а при предложен 1 допълнителен експерт получава 7 точки; 3. Когато участник е предложил един допълнителен експерт, независимо от получените точки по скалата за основните експерти получава 7 точки винаги. Правилен е изводът, както на административния орган, така и на съда, че така заложеното оценяване в методиката не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и създава предпоставки за неравно третиране на участниците. Това е така и защото за кандидатите остава неясно какви следва да бъдат допълнителните експерти, които ще се оценяват, при положение че функциите и отговорностите им не се припокриват с тези на основния екип, а допълват и допринасят за качествено постигане на резултатите от изпълнението на дейността. Възложителят е следвало да обвърже конкретни качествени характеристики на предмета на поръчката, които според него са съществени в низходящ ред за наблюдение от допълнителен експерт в съответна област. В случая това не е сторено и е останало напълно неясно какви са критериите, по които ще се оценява приноса на предлаганите от кандидатите допълнителни експерти. Доколкото в методиката липсва уточнение и конкретизиране относно предполагаемите функции и отговорности на допълнителните експерти и естеството на възможния принос/ допълнение за качественото постигане на резултатите от изпълнението, за потенциалните кандидати не става ясно как следва да подготвят офертата си, така че да отговарят на изискванията и очакванията на възложителя и да могат да получат максимален брой точки. Възложителят е този, който трябва да оповести по еднозначен начин какво следва да съдържа най-оптималната оферта за него, въз основа, на която да може да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и да бъдат сравнени обективно техническите предложения на кандидатите. Методиката трябва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Това изискване относно показател П1 в конкретния случай не е постигнато. До същия извод е стигнал и решаващия съд. По отношение на показател П2 - Измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, екологични и други свързани с изпълнението на СМР е прието от УО, че показателя допуска субективно оценяване, което от своя страна води до неравно третиране на участниците. УО подробно е обяснил в оспорваното решение как се формира оценката по този показател за 30 точки, 15 точки и 1 точка. Правилен е изводът на УО, че заложените в този показател условия за получаване на максимална оценка – 30 точки, не дават достатъчно информация за потенциалните участници за подготовка на техническите им предложения. Участниците не са обезпечени с информация относно конкретните характеристики, по които ще се сравняват единиците оборудване и материали, техниката и механизацията, технологиите на изпълнение. Липсва уточнение спрямо кои показатели комисията следва да установи допълване/предимство на техническото предложение спрямо останалите оферти. Възложителят е посочил примерно изброяване на определени категории преимущества. Неизчерпателното изброяване на категориите преимущества обаче дава възможност на комисията за субективна преценка, която е твърде широка. Едно от кумулативните условия за получаване на максимален брой точки по показателя П2 е техническото предложение да гарантира качествен ефект от прилагането на предлаганите основни технологични параметри на основната техника и механизация и предлаганите материали и/или технологии на работа, които ще се вложат и ще се изпълняват при реализирането на този договор. Според документацията за участие качествен ефект "има предложение, което демонстрира, че участникът който го прави е предвидил възможно най-качествените на пазара материали, оборудване и други продукти и артикули, които предлага да вложи в изпълнението на строежа. Предложил е предимствата и техническите характеристики на тези материали, оборудване и/или други стоки, за да докаже, че са най-качествените на пазара. Предложил е как ще осигури качеството на изпълнението от строителна и технологична гледна точка, което следва да се направи като част от предмета на договора, предвидил е осъществяване на начини за контрол на качеството на изпълненото от строителните работници, техника и механизация. От предложението личи, че участникът е оферирал дори и най-дребните детайли, свързани с бъдещата реализация на договора в частта му относно изпълнението на СМР". Касационната инстанция споделя извода, че така разписаното условие не представя нито един обективен критерий, който комисията на възложителя да оцени и спрямо който да съпостави съответното техническо предложение. Възражението на касатора, че в документацията е дадена дефиниция на понятието "качествен ефект" и при използване експертните знания на комисията, оценяването е при пълна яснота, е неоснователно. Дадената дефиниция съдържа понятия като "демонстрират" и "възможно най-качествените на пазара материали, оборудване и други продукти и артикули", като не въвежда категория на определяемост за участниците. В действителност, помощният орган не разполага с обективни предпоставки или статистически данни, при които дадената единица ще бъде оценена като "най-добра на пазара". Използването на изрази като "най-дребни детайли" не дава нужната информация необходима за обективна оценка. Това в действителност прави разписания критерий неясен и субективно оценим. Същото се отнася и за третото кумулативно условие за получаване на най-висока оценка по показател П2 е "за предложения, които отговарят на предварително обявените условия (изисквания) на възложителя, посочени в техническите спецификации по отношение на бъдещите функционални и/или естетически характеристики на отделните части от строежа и представлява добавена стойност по отношение на експлоатационните качества на изграденото. Използваната дефиниция за понятието "добавена стойност" не изяснява по какви характеристики се извършва оценката, за да се определи, че е налице подобряване на съответната единица резултат, а това предполага повишена възможност за субективна оценка от помощната комисия. Друго кумулативно условие за получаване на максимална оценка по показател П2 е, "когато се установи, че участникът е предложил иновативни характеристики и/или иновативни търговски техники и условия, за които се установява от комисията, че са свързани с предмета на поръчката. " Възложителят не е изяснил дефиницията на понятията "иновативни характеристики и/или иновативни търговски техники и условия". Липсва уточнение кой следва да квалифицира характеристиката като иновативна, при какви условия, в каква област на приложение е иновацията. Неясно е отношението на т. нар. "търговски техники" спрямо предмета на обществената поръчка. В тази насока касационната инстанция споделя извода за липса на обективност в заложените критерии за оценка и по това условие. По отношение на последното кумулативно изискване за максимален брой точки – "за предложения, в които се установи, че са предложени две или повече мерки над базовите изисквания, формулирани от възложителя по-горе и същите отчитат и се отнасят до специфични особености на една или повече от дейностите, свързани със СМР", касационната инстанция също споделя извода за въвеждането му при създаване на предпоставка за субективна оценка без възможност за следване на обективни показатели, предвид че не е уточнено до коя област се отнася изискването, т. е. всеки кандидат може да предложи всякакви мерки, неопределени по вид и приложение, с единственото условие да са свързани със специфични особености на предвижданите СМР. Тук следва да има яснота, как комисията ще оценява еднакъв брой мерки, но предложени в различени области. Следователно правилен е изводът на УО, че изискването е прекалено широко и дава прекалена възможност за субективно оценяване от страна на помощния орган. Подобни са и изводите за получаването на 15 и 1 точки, поради което съдът не счита за нужно да ги преповтаря. Налага се извод, че утвърдената от настоящия касатор методика за оценка на офертите в обсъжданата обществена поръчка е незаконосъобразна, поради несъответствие с чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП. Методиката не съдържа точни указания за определяне на оценката по показатели П1 и П2, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Всичко това оказва разубеждаващ ефект върху потенциалните участници и съответно намалява конкуренцията, поради което е налице и нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Неоснователно е и възражението, че в проверявания административен акт липсва точно посочване на правното основание за издаването му, а решаващият съд го е дописал. Още в първия ред на решението за финансова корекция е посочено че, същото се издава на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Нормата гласи: "Финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: " т. 9 за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ". Това са правилата за определяне на изпълнител – било тези на Закона за обществените поръчки, когато бенефициерът е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОП, било на правилата по глава четвърта, когато няма това качество (чл. 49, ал. 2 ЗУСЕСИФ). По нататък в обстоятелствената част на административния акт, УО е конкретизирал нарушените правни норми, като е посочил чл. 2, ал. 2 от ЗОП - нарушение именно на правилата за определяне на изпълнител и още по-конкретно – чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1-3 от ЗОП. Съдът само е потвърдил, че административният орган правилно е издирил и приложил материалния закон към установените факти. Изводът на съда е правилен и съответен на събраните по делото доказателства и закона. Споделят се изводите на решаващия съд, че е налице и третият елемент от определението за нередност – вреда за бюджета на ЕС. Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В конкретната хипотеза е проведена обществена поръчка, приключила с възлагане на дейности на избрания изпълнител, за заплащането на които се разходват средства от ЕСИФ. Провеждането на поръчката при посочените нарушения на националното законодателство, обосновава извод за незаконосъобразно разходване на тези средства. Логиката на закона е, че ако възложителят не беше допуснал установените от административния орган нарушения, общите разходи по финансиране на дейностите биха били по-ниски, а оттам и разходите за Европейския съюз биха били по-малки. Липсата на реално изчислена вреда не обосновава извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността в хипотеза на вероятност от увреждане. Посочените нарушения на ЗОП, правилно са определени като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към НОФК. Основата, върху която се изчислява размерът на финансовата корекция за нарушението по т. 9 от Приложение № 1 от НОФК, са допустимите разходи по договора за обществена поръчка, представляващи средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 2. 1. от Административния договор на л. 4 от делото, помощта със средства от ЕСИФ е 100 %. За да определи размера на корекцията, органът законосъобразно е взел предвид тежестта на нарушението, естеството и сериозността на същото и финансовото му отражение върху средствата от европейската програма. При правилното прилагане на тази разпоредба спрямо нарушението органът съответно на фактите по спора и посочените параметри е определил 5% финансова корекция. Касационната инстанция споделя и изводите за съответствие на обжалвания акт с целта на закона: Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатото нарушение на ЗОП в случая, а именно, незаконосъобразната методика за оценка на офертите представлява нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от ЕСИФ, което е в противоречие с целта на ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на от средствата от ЕСИФ, който е неправомерно разходван. Относно възражението по касационната жалба, че съдебното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон в частта за разноските, същото е неоснователно. Касаторът счита, че защото финансовата корекция не представлява санкция, а е възстановителна административна мярка, то административният акт за нейното определяне не е такъв с материален интерес и съответно дължимите разноски не следва да се определят по правилата за оспорване на актове с материален интерес, които са винаги по-високи. Касаторът е прав, че финансовата корекция не е санкция. Изводът се налага предвид член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) финансовата корекция е административна мярка. Няма ограничение обаче, мярката да има финансово изражение и то е ясно посочено в решението, размерът на финансовата корекция е 5% от допустимите разходи или 149516, 05 лева. Тази сума няма да бъде верифицирана при обработка на следващи искания за плащане от страна на Общината. Следователно с тази сума пряко ще се засегне имуществената сфера на страната, поради което материалния характер на акта не може да бъде отречен. В потвърждение на извода, конкретно за разноските и в частност относно дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе предвид чл. 9, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - "За изготвяне на възражение пред контролиращ орган или жалба до съд по финансови корекции по проекти, свързани с разходване на европейски средства или оперативни програми без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението, определено по реда на чл. 8, но не по-малко от 300 лв."