Решение № 567 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2018 г.

Решение № 567 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Попова против решение № 4883 от 19.07.2017 г., постановено по административно дело № 4734/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 9 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 0 СОСП-7 от 15.04.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решението е признато за недоказано оспорването на удостоверение изх. № 2879-Ф УП-3 по отношение отразеното в него, че в периода от 15.05.1974 г. до 16.09.1974 г. М. Попова е работила на длъжност "ветеринарен лекар" в БАБХ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменена оспорената заповед. Постъпила е и частна жалба (наречена касационна жалба) от М. Попова против определение № 7475 от 31.10.2017 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските и намаляване на същите. Ответникът по касационната и частна жалби – изпълнителният директор на БАБХ, чрез процесуален си представител адв. Беев, оспорва същите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и като прецени становищата на страните, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от активно легитимирана страна, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, както и в рамките на преклузивните срокове по чл. 211, съответно чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Касационната жалба, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспорената пред него заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон. За да изгради тези изводи, на първо място съдът се е произнесъл по оспорването на удостоверение изх. № 2879-Ф УП-3 по отношение отразеното в него, че в периода от 15.05.1974 г. до 16.09.1974 г. М. Попова е работила на длъжност "ветеринарен лекар" в БАБХ, което обстоятелство е свързано с размера на осигурителния стаж на лицето. Съдът правилно е приел, че оспорването не е успешно проведено. От събраните доказателства, в това число и назначената съдебно-счетоводна експертиза, се е установило, че лицето е положило стажа, удостоверен с цитираното удостоверение - образец УП -3, като стажът е положен в ЦЛКВП, правоприемник на която е Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ), която е със статут на специализирана структура на БАБХ, съгласно чл. 41 от Постановление на МС № 35 от 14.02.2011 г. Същата е назначена като ветеринарен лекар и е придобила процесния стаж. Не са събрани доказателства, които да подкрепят оспорването, поради което обоснован и съответен на събраните доказателства е изводът на съда, че оспорването следва да бъде отхвърлено. Спорен по делото е и въпросът за полагането на стажа от жалбоподателката, отразен в заявление, представено пред НОИ с изх. 449 от 31.10.2002 г. на ДВСК, вх. № 99/1994 от 01.11.2002 г., СУСОУ (вх. № на НОИ - София-град № 586 от 15.09.2014 г.). Стажът на Попова е придобит в БНС "Земеделие" на длъжност завеждащ отдел за периода от 17.09.1974 г. до 01.07.1976 г., в размер на 1 година, 8 месеца и 13 дни. Жалбоподателката е оспорвала полагането на цитирания стаж, отразен в заявлението (образец УП - 1), като е твърдяла, че не е подавала посоченото заявление, в което стажът е сверен от представената със заявлението трудова книжка № 37 от 15.05.1974 г. Правилно съдът, с оглед категоричното заключение на назначената съдебно-графологична експертиза е приел, че заявлението е подписано от настоящата жалбоподателка, като в същото стажът е отразен и удостоверен, съгласно представената трудова книжка на същата. Данните от трудовата книжка са сверени от съответното длъжностно лице, като с цитирания образец УП -1 е установено полагането на стажа от 1 година, 8 месеца и 13 дни. Нещо повече, на основание този положен стаж, лицето е придобило право на инвалидна пенсия, която е получавала, продължавайки да работи. Сочените данни непротиворечиво се установяват и от представеното от НОИ, Териториално поделение - гр. София, удостоверение изх. № 1029-21-1468#1 от 26.10.2016 г. (стр. 362 от делото), в което е отразено, че при подаване на цитираното заявление вх. № 99/1994 от 01.10.2002 г., за преизчисляване на пенсията й за инвалидност поради общо заболяване М. Попова е представила трудова книжка № 37 от 15.05.1974 г., която й е върната обратно. Стажът за периода от 17.09.1974 г. до 01.07.1976 г. в БНС "Земеделие" е зачетен при отпускане на пенсията още през 1989 г., като е взет предвид при изчисляване на нейния размер. Същият е надлежно удостоверен с представената трудова книжка. При тези данни, обоснован с оглед доказателствата е изводът на първоинстанционният съд, че стажът е положен и правилно е сумиран при определяне на общия стаж на жалбоподателката. Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза стажът на същата възлиза на ЗЗ години, 8 месеца и 18 дни, но в него вещото лице изрично е посочило, че не е включен стажът от 1 година, 8 месеца и 13 дни, положен в БНС "Земеделие" в периода от 17.09.1974 г. до 01.07.1976 г. Правилно органът по назначаване и съдът са приели, че общо сумираният стаж на Попова възлиза на 35 години, 5 месеца и 11 дни. С оглед посоченото, правилен е изводът на съда за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Нормата предвижда наличие на определен осигурителен стаж и възраст, като за конкретния случай, изискванията към момента на издаване на заповедта - 15.04.2016 г., съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО са за навършени 60 години и 10 месеца за жените и осигурителен стаж от 35 години и два месеца. Безспорно е установено, че жалбоподателката, която е [дата на раждане], към момента на издаване на заповедта е навършила 65 години и 5 месеца и има положен осигурителен стаж от 35 години, 5 месеца и 11 дни, т. е. установени са елементите от фактическия състав, изпълващи хипотезата на чл. 68 от КСО. Посоченото в заповедта отговаря и на изискванията за мотивиране на акта, по аргумент от нормата на чл. 108 от ЗДСл. След като са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът е приел, че органът по назначаването може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Правилно е приложен материалния закон. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По отношение частната жалба, настоящият състав приема, че същата е основателна. С решение № 4883 от 19.07.2017 г., съдът е осъдил М. Попова, с оглед отхвърлянето на оспорването й, да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 460 лева, определено по размер на основание чл. 8, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В инициираното с молба на жалбоподателката производство по реда на чл. 248 от ГПК, същата е поискала намаляване на разноските, като същите бъдат определени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (Наредбата). С оспореното понастоящем определение № 7475 от 31.10.2017 г., съдът е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, като е приел, че чл. 78, ал. 8 от ГПК, не намира приложение, поради наличие на специална правна норма - чл. 143, ал. 4 от АПК. Изводът на съда не може да бъде споделен. Нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, съгласно която, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, която е Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако другата страна е ползвала такъв е ясна и касае случаите на ползвана адвокатска защита. В АПК не е уреден случая, в който ответникът е защитаван от юрисконсулт, съответно по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, следва да намери приложение нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, уреждаща именно защитата от юрисконсулт, поради което неправилно съдът е приел, че чл. 78, ал. 8 от ГПК не намира приложение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Страна по делото е административният орган, по силата на признатата му с АПК административна правосубектност, но разноските се възстановяват от бюджета на юридическото лице, към което се числи административния орган, поради което не може да се изключи приложението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, както е приел първоинстанционният съд. Следва да се добави за пълнота, че в случая, неправилно е осъден административният орган, да заплати присъдените разноски, вместо юридическото лице, в състава на което е административният орган, издател на акта. Молбата по чл. 248 за изменение на решението, в частта за присъдените разноски, е основателна и неправилно е отхвърлена, поради което оспореното определение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция се произнесе по същество по искането като измени решението, в частта за разноските и намали същите, като ги определи в размер на 200 лв., съгласно чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Същите следва да бъдат присъдени в посочения максимален размер от 200 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,