Решение № 11558 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2010 г.

Решение № 11558 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на Столична РДНСК, срещу решение № 2/15.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1205/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Ангел Фидосов Колов от гр. София срещу Заповед № ДК-02-СО-154/10.10.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК. Ответникът Ангел Фидосов Колов, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба на н-ка на Столична РДНСК и претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Производството по делото е образувано и по касационна жалба на Ангел Фидосов Колов срещу посоченото по-горе решение, в частта му за присъждане на разноски, като се развиват оплаквания, че същите не са присъдени в пълния им размер. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба на н-ка на Столична РДНСК е неоснователна и предлага да се остави без уважение, а тази на Ангел Фидосов Колов, че е просрочена. По жалбата на Ангел Фидосов Колов: Същата има стойност на искане по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК, по което искане компетентен да се произнесе е съдът, който е постановил съдебния акт, в случая Административен съд - София - град. В ГПК, в сила от 1.03.2008 г., не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК от 1952 г., предвиждаща самостоятелно обжалване на решението в частта му за разноските, ако не се обжалва самото решение. В конкретния случай не се обжалва самото решение, а се обжалва същото само в частта му за разноските, в която има стойност на определение. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможност за страната да поиска от съда, постановил решението, да го измени в частта му за разноските, като след произнасянето му определението може да се обжалва по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. С оглед на това образуваното по жалбата на Колов производство следва да се прекрати като същата следва да се разгледа от Административен съд - София-град като искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, след връщане на делото. По касационната жалба на н-ка на Столична РДНСК: Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Ангел Фидосов Колов Заповед № ДК-02-СО-154/10.10.2009 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство на обща част от входно помещение", находящ се в жилищна сграда - бл. 332, вх. Б, ж. к. "Надежда" - III-та част, гр. София. За да постанови решението съдът приел, че в заповедта не е посочен адресатът, поради което страда от порок във формата, водещ до незаконосъобразността й, както и че посоченият в констативния акт като собственик на строежа жалбоподателят Колов, не е изпълнител на стоежа, а е наел същия след изпълнението му, на който е извършил текущ ремонт. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел фактическата обстановка. Безспорно установено е, че Ангел Фидосов Колов е наемател на строежа, представляващ преустроено общо помещение, част от входно помещение на посочения жилищен блок, като в наемния договор е поел задължение да извърши на същото текущ ремонт. Т. е. той е наемател на съществуващо помещение към момента на сключване на договора, а изпълнените от него подобрения съгласно договора за наем, представляват текущ ремонт, поради което не е изпълнител на незаконния строеж и не поради това не може да бъде адресат на заповедта. С оглед на това правилно е прието, че в процесната заповед не е конкретизиран адресата й, който следва да я изпълни. В мотивите към заповедта е посочено само кой е собственик на помещението и кой е наемател на същото, поради което обосновано и при правилно прилагане на закона е прието, че е опорочена формата на заповедта, което води до незаконосъобразността й. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Следва на ответника по касационната жалба Ангел Фидосов Колов да се присъдят направените разноски за тази инстанция, като настоящият състав счита, че следва да му се присъди половината от адвокатското възнаграждение, а именно 350 лв, само за защитата му като ответник по касационната жалба. Неговата касационна жалба има стойност на искане по реда на чл. 248 ГПК, както се каза по-горе, поради което не се разглежда от настоящия съд и за изготвянето й и за защитата по нея не му се държат разноски, както и за нея не се дължи и внасяне на държавна такса. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК ,