Решение № 13878 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2019 г.

Решение № 13878 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стела Динчева Производството по делото е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ж. Атанасов чрез адв. В. Ставрев от АК-Варна за отмяна на влязлото в сила решение № 12224 от 11.10.2018 г. постановено по адм. д. № 8853/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. От молбата за отмяна може да се направи извод, че възраженията на молителя са насочени към чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането са представени определение № 122/23.02.1952 г. на Пазарджишки околийски съдия, акт № 38/1944 г. за раждане на А. Данаилов, удостоверение за съпруга и родствени връзки на Ж. Атанасов с изх. № 33/1.03.2019 г., удостоверение за съпруга и родствени връзки на В. Тошев с изх. № 33/1.03.2019 г., удостоверение за съпруг и родствени връзки на М. Атанасова с изх. № 32/1.03.2019 г., удостоверение за съпруга и родствени връзки на А. Т. с изх. № 31/1.03.2019 г. и удостоверение за раждане на А. Данаилов. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, счита искането за недопустимо като просрочено. Моли производството да се прекрати. Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните: Както бе посочено по-горе от молбата за отмяна може да се направи извод, че правното основание, въз основа на което същата е депозирана е по чл. 239, т. 1 от АПК. Тази разпоредба предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства в смисъла по-горе не са посочени от молителя. Евентуално твърдяното от същия ново обстоятелство, а именно, че бащата на В. Тошев – А. Т. е осиновен, не е такова. Видно от представеното удостоверение от Пазарджишкия околийски съдия осиновяването се е случило през 1952 г. В това удостоверение не е посочено дали осиновяването е пълно, както твърди молителят или не. Фактът на осиновяването не е нов. Той е съществувал по време на процеса и при полагане на дължимата грижа страната е можела да се снабди с документа удостоверяващ осиновяването. От друга страна новите факти и обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая с решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение от 18.05.2018 г. постановено по адм. д. № 1757 по описа за 2017 г. на Върховния Административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на Ж. Атанасов срещу заповед № 8121 К-5029/19.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 153, ал. 6, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за МВР на Ж. Атанасов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за неизпълнение на задължението на служителя по чл. 153, ал. 6 от ЗМВР, а именно за неподаване на декларация в 7 дневен срок от възникване на обстоятелствата по алинея 3. Съгласно чл. 153, ал. 3 от ЗМВР несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители биха се оказали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, или роднина по сватовство – до втора степен включително. В производството по оспорване на заповедта на министъра на вътрешните работи молителят в настоящото производство не е отричал факта, че с В. Тошев са първи братовчеди, т. е. роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. По време на първоинстанционното и касационното производство същият не е отричал, че не е подал изискуемата декларация, т. е. при наличие на знание, че двамата са първи братовчеди, Атанасов не е подал декларацията по чл. 153, ал. 6 от ЗМВР. Този факт не може да се промени с установяването или не на осиновяването. Служителят е бил длъжен да спази закона и да подаде тази декларация знаейки, че са братовчеди. Изводът, който може да се направи, че факта на осиновяването не е от съществено значение за делото, тъй като задължението за подаване на декларация е съществувало и е следвало да се изпълни. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,