Решение № 5495 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 675/2010 г.

Решение № 5495 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 675/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: от Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/ - София, чрез мл. юрисконсулт Караманолева и от Роза Славова Хайдарова, Бисер Славов Хайдаров, Севда Живкова Хайдарова и Снежа Юрева Котлийска, четиримата, чрез пълномощника си - адв. Маргарита Монева, против Решение № 250/8.12.2009 г. по адм. дело № 242/2009 г. на Административен съд - Смолян, като и в двете се правят искания за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Пенка Петрова Котлийска, чрез пълномощника си - адв. Гавазов, оспорва касационните жалби като неоснователни. Ответникът - Петър Руменов Котлийски оспорва касационните жалби, като неоснователни. Ответникът - Румен Юриев Котлийски, не се явява и не дава становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са основателни. С обжалваното решение, по жалба на Пенка Петрова Котлийска, Петър Руменов Котлийски и Румен Юриев Котлийски, Административен съд - Смолян е отменил Заповед № ДК-10-25/28.08.2009 г. на Началника на РДНСК - Смолян, както и одобрените на 23.06.2009 г. от гл. архитект на община - Смолян инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 103/25.06.2009 г., на името на Роза Славова Хайдарова, за строеж: "Преустройство на част от първи етаж на жилищна сграда, с промяна на предназначението за магазин за промишлени стоки" в УПИ IV-1364, в кв. 203 по плана на гр. Смолян, като незаконосъобразни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 103/25.06.2009 г. противоречат на материалния закон - чл. 105, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, забраняващ разполагането на магазини над жилища, в новопроектирани сгради със смесено предназначение. Като е приел, че преустройвания обект се намира над жилището, разположено в подземния етаж, съдът е извел извод за нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, във вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, и е отменил оспорената заповед, ведно с потвърдените от нея строителни книжа. Решението е неправилно. Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда може да се преустрои, с промяна на предназначението му за магазин или за други обслужващи дейности, извън тези по ал. 3, при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и ако се осигури самостоятелен вход извън входа и общите помещения на жилищните етажи. В тези случаи, за разрешаване на преустройството се изисква и решение на ОС на етажните собственици, взето по установения ред и изрично писмено нотариално заверено съгласие на собствениците на жилища, непосредствени съседи на обекта. Други изисквания разпоредбата не поставя. При анализа на доказателствата първоинстанционния съд законосъобразно е приел, че в случая изискванията на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ са изпълнени: налице е както писмено, нотариално заверено съгласие от собствениците на жилища, непосредствени съседи на преустройвания обект, така и решение на ОС на ЕС, взето с Протокол от 12.12.2008 г., по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗС и чл. 7а от ПУРНЕС /отм., но в сила към датата на решението/. Видно от одобрения проект за преустройство на част от жилището, налице е и самостоятелен вход за магазина, извън входа за жилищните етажи. При тези констатации, съдът е следвало да направи други правни изводи относно законосъобразността на оспорената заповед на Началника на РДНСК - Смолян, респ. на потвърдените с нея строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и Разрешение за строеж. Същите са издадени при съобразяване с изискванията на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, което ги прави законосъобразни. Като е приел обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон и решението му се явява незаконосъобразно. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че процесния етаж от сградата, с лице към улица - бул. "България", се явява първи надземен жилищен етаж. Етажът под него, ползуван от собственика му Снежа Котлийска, като жилищен и избен, е изцяло подземен, спрямо нивото на тази улица. Частта от този подземен етаж, попадаща под преустройвания първи етаж, представлява избени помещения откъм бул. "България", а не жилищни. Жилищните помещения от този етаж са само две и се намират от южната страна на сградата, по данни от същото вещо лице и нот. акт за дарение № 136/2005 г. на името на Снежа Котлийска. Несъобразяването от съда с тези данни са довели до направата на необосновани изводи относно жилищният характер на подземният етаж като цяло и за етажа над него, собственост на Роза Хайдарова. Поради това за последния незаконосъобразно е прието, че се явява втори жилищен етаж, а оттук и че не е налице една от предпоставките на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, а именно преустройваното жилище да е на първия етаж от жилищната сграда. На фона на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и с оглед позоваването на чл. 105, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. В случая разпоредбата е неприложима. Тя се отнася за новопроектирани сгради със смесено предназначение, при които обществено-обслужващите обекти не могат да се разполагат над жилища. Процесната жилищна сграда не е нито новопроектирана, нито пък е със смесено предназначение, а представлява заварена жилищна сграда. Поради това за процесното преустройство на част от самостоятелното жилище, находящо се на първия етаж от тази жилищна сграда, е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, а не чл. 105, ал. 2 от визираната Наредба. Но дори и да беше приложима, не е налице нарушението й, защото под преустройваната част се намират избени, а не жилищни помещения. От изложеното следва, че подадените касационни жалби са основателни, а обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на ответниците Котлийски, срещу Заповедта на Началника на РДНСК - Смолян и потвърдените с нея строителни книжа, бъде отхвърлена, като неоснователна. Съобразно този изход на делото, основателно е искането на касаторите - физически лица за присъждането на направените от тях разноски пред двете инстанции. Искане за това е направено своевременно, както пред първата инстанция, така и пред настоящата касационна инстанция, поради което следва да се уважи. Тези разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, се дължат от първоначалните жалбоподатели Пенка Котлийски, Петър Котлийски и Румен Котлийски, чието оспорване е отхвърлено. Размерът им, съобразно представените доказателства, е общо 720 лева, от които 400 лева за първата инстанция, съобразно представения договор за правна помощ /л. 93/ и 320 лева - за касационната инстанция, от които 300 лева следва да се присъдят само на Роза Хайдарова, която е техен вносител по договора за правна помощ, на л. 19. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,