Решение № 2674 от 22.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2021 г.

Производството и по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по жалба на Н. Неделчев от гр. Варна подадена чрез процесуалния му представител адв. Евстатиева против Решение 1136/06.08.2021 г. постановено по адм. д. 713/2021 г. по описа на Административен съд-Варна. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и алтернативно връщане на делото на Административен съд-Варна за събиране на сочените от Неделчев доказателства. Постъпили са и частни жалби от Неделчев срещу протоколно определение от 14.07.2021 г. и определение 1989/06.08.21г. и двете постановени по същото адм. дело 713/21г. на Административен съд- Варна. Ответникът Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет- редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Н. Неделчев срещу решение ЛДЖ-21-1 от 31.03.21г. на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет/ИВСС/ по жалба с вх. 49 .05.01.2021 , с вх.р. ЛДЖ -21-1/05.01.2021г. За да постанови този резултат, Административен съд-Варна е приел, че решението е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 38в, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/- инспектор в ИВСС, както и, че компетентността на органа е предвидена в чл.38б,ал.1 ЗЗЛД, като изключение от общата компетентност на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/ и съда, свързана с разглеждане на жалба насочена срещу работата на съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт ; в изискуемата от закона форма, като съдържа фактически и правни мотиви и следващ се от тях диспозитив и при правилно приложение на закона. По същество съдът е приел, че действията на съдиите и съдебните служители в Районен и Окръжен съд Варна, свързани с администрирането и разглеждането на висящи съдебни производства, по които Неделчев е страна, са в изпълнение на нормативно определени задължения произтичащи от процесуалните закони. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на Н. Неделчев поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. Решението на Административен съд Варна е правилно. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение ЛДЖ-21-1/31.03.2021 г. г. от компетентен орган инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в съответствие с правомощията й по чл. 38в, ал. 4 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 17а, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства /чл. 36 от АПК/. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество. Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на оспореното решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В жалба от 05.01.2021г. Неделчев твърди, че Окръжен и Районен съд Варна, в качеството им на администратори на лични данни при разглеждане на подадена от него молба за бавност , подадена по гр. д. 2970/ 2020г. на РС-Варна и в производството по гр.д. 3385/20г. на Окръжен съд -Варна, съдиите докладчици са обработвали неправомерно личните му данни, което проличава от вписаното в мотиви към акт по последното дело жалбоподателят Неделчев системно е подавал очевидно неоснователни молби с правно основание чл.255 ,ал.1 ГПК. Съгласно чл. 6, § 1, б. "а - "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработване на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по- специално когато субектът на данните е дете. В случая е налице правното основание на чл. 6, § 1, б. "в" от Регламента, за законосъобразно обработване на данни, произтичащо от разпоредбата на чл. 692, ал. 2 ТЗ във вр. с нормите на ГПК 126,ал.1 , 229,ал.1 и чл.299,ал.1 и ал.2. От изложеното следва, че оспорваното решение на инспектор Г. Георгиев при Инспектората на ВСС е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд Варна не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172а, ал. 2 АПК. / Административен съд-София град е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на частните жалби. Първата от тях е насочена срещу протоколно определение от 14.07.2021г. , с което съдът е оставил без уважение искане на Неделчев за изпращане на делото , с оглед правилата на местната подсъдност , за разглеждане от Административен съд София град. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Тази преценка е на базата на квалификацията на спорния предмет и ако съдът намери че делото му е подсъдно, пристъпва към разглеждането му. В разглеждания случай съдът е разгледал спора и постановил решение , предмет на разгледаната по-горе касационна жалба. По отношение на втора частна жалба. Същата е насочена срещу определение 1989/ 06.08.2021 г., постановено по делото. С него е оставено без уважение искането за отвод на съдия Валентин Пушевски. Принципно, обжалването на отказа за отвод също не подлежи на самостоятелен контрол, поради което и тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В касационната жалба също се твърди, че са налице обстоятелства пораждащи основателни съмнения в безпристрастността на съдия Пушевски да разгледа повдигнатия спор. Твърденията на Неделчев са обусловени от фактът , че Пушевски е на щат в РС-Варна. Принципът колегиалност сам по себе си обаче не е основание за отвод, необходимо е наличие отношения, значително надхвърлящи колегиалните, за да обуславят съмнения в безпристрастността на съдията докладчик. Такива нито се твърдят , нито се установяват. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение