Решение № 650 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2009 г.

Решение № 650 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ю. Л. Ч., представляван от адвокат Л. Л. И. е подал молба за отмяна на влязлото в сила на 22.07.2009 г. решение № 303 от 23.11.2007 г. по гр. д. № 265 от 2006 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 32 от 9.05.2005 г. по гр. д. № 127 от 2004 г. на Девинския районен съд. Посочените решения са потвърдени с решение № 380 от 22.07.2009 г. по гр. д. № 2101 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение. В молбата си навежда аргументи за неправилност на постановените решения, включително това на ВКС, но освен това счита, че резултата по делото не е бил съобразен с представените нови писмени доказателства установяващи, че П. кооперация "Д. " никога не е била държавна стопанска организация, а винаги е била кооперация. Освен това сочи, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е извършено възстановяване на терена, което не е било представено по независещи от страната причини и не е съобразено от решаващия състав. Подържа молбата за отмяна и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК защото намира, че с други решения е разгледан същия спор, но е постановен противоположен резултат и посочва решение № 570 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 359 от 2006 г. на ВКС, III отделение. Ответникът П. кооперация "Н. ", представлявана от председателя А. Л. Х. е взела становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 233, ал. 2, ГПК (отм.), доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е неоснователна и на двете заявена основания. Не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК тъй като не са налице две решения, с които по различни дела да е решен идентичен спор. Посоченото решение № 570 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 359 от 2006 г. на ВКС, III отделение е постановено при първата касация по въззивната жалба на Ю. Л. Ч. . То няма характера на влязъл в сила съдебен акт и с него е отменено първото въззивно решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени указания по приложението на закона. Хипотезата на т. 4 от ал. 1, чл. 303 ГПК предполага две противоречиви решения, постановени по две различни дела имащи за предмет идентично спорно право. В настоящия случай се касае до две решения постановени при инстанционната проверка по един и същ спор. Молбата е неоснователна и по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представените документи са съществували при разглеждането на делото и при полагането на грижа за добро водене на процеса от страна на молителя е била налице възможност да се представят . Същественото в случая обаче, че дори ако бяха включени в доказателствения материал тези доказателства не биха променили крайният резултат по спора. Спорният имот представляващ обект с площ от 3 120 кв. м., обособен от ливада с площ от 4 400 кв. м., намираща се в строителните граници на[населено място], област "С. ", в местността "В. Д. ", представляващ им. пл. № 1173 по действащия план на[населено място] е бил възстановен в полза на праводателите на Ю. Л. Ч. с решение № 1578 Р-1 от 3.10.2000 г. на ПК"Д. " в реални граници по реда на чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Няма спор, че имота е застроен като върху него е изграден ресторант "Р. среща" в периода 1979 г. до 1982 г. Изграждането е станало от праводателя на кооперацията. По делото е представена документация, установяваща, че се касае до мероприятие по силата на което е бил застроен този имот. Еднозначно е мнението на съдилищата, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗПСЗЗ препятства възстановяването на имота. Действително в решение № 380 от 22.07.2009 г. по гр. д. № 2101 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение е посочено, че са касае до реализирано мероприятие на държавата или държавна стопанска организация, което не е така. Но този аргумент не е определящ за отхвърлянето на иска. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1, пр. 1 ЗПСЗЗ няма предвид само мероприятие на държавата, а изобщо мероприятие . В този смисъл извършеното изграждане на ресторанта след проведени процедури от ОНС [населено място] за отреждане на терен за мотел- ресторант за О. "Д. " представлява мероприятие. В този смисъл е без правно значение обстоятелството, че то е проведено в полза на кооперативна, а не държавна организация. Представените доказателства, че ответника винаги е бил кооперация не са относими към изводите, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1, пр. 1 ЗСПЗЗ не позволява възстановяване на земеделската земя, която е загубила своя селско стопански характер. Основателно е посочено и че законността на строителството на сградата не е елемент от фактическия състав на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Извършеното възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ касае други фактически състави, които не са приложими в конкретния случай. На второ място представеното решение № 117 от 7.05.1996 г. по адм. д. № 3808 от 1995 г. на Върховния административен съд и решение № 244 от 14.10.1996 г. по адм. д. №, 152 от 1996 г. на Девинския районен съд, с което се възстановява по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ имот пл. № 953 от [жк] по плана на[населено място] също не представляват доказателства, които ако бяха включени в доказателствения материал щяха да променят крайния извод по спора, тъй като няма данни имота, предмет на тези решения да е идентичен с процесния от една страна и от друга те не обвързват ответника, тъй като той не е бил страна по тях. Представената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.