Решение № 7094 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2010 г.

Решение № 7094 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Брейк Интернешънъл" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Тихомир Димитров, действащ чрез пълномощника си Димитър Котоманов против Решение № 2117/09.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1852/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказа на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Варна да издаде скица за имот с идентификатор 10135.3514.127 по КК и КР на административен район "Младост", Община Варна, обективиран в писмо рег. № 99-1377-03-10-688/16.02.2009 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Брейк Интернешънъл" ООД гр. Варна срещу отказа на началника на СГКК гр. Варна да издаде скица за имот с идентификатор 10135.3514.127 по КК и КР на административен район "Младост", Община Варна, обективиран в писмо рег. № 99-13-77-03-10688/16.02.2009 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че скицата следва да отразява съществуващото положение за имота само при наличието на влязла в законна сила и действаща кадастрална карта (КК), в противен случай тя ще отразява едно незакрепено със стабилен административеен акт състояние на имота и ще представлява заплаха за правната сигурност. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че обжалвания административен акт е издаден от надлежния административен орган, в предвидената форма, в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Като основание за издаване на обжалваният отказ е посочено, че имот с идентификатор 10135.3514.127 по КККР на гр. Варна, за който жалбоподателят е поискал издаването на скица, е засегнат от жалба до Административен съд Варна. Това обстоятелство само по себе си не е основание и законова пречка за издаване на скица на имота, след като същият е индивидуализиран на плана - независимо регулационен или кадастрален такъв, и заявителят се легитимирал като негов собственик. Следва да бъде отбелязано, че административният орган следва да удостовери идентичността на имота по предходни и сега действащи планове, като данни за наличие на евентуално разминаване в граници и площ на имота, респективно - наличие на жалба и нейния предмет, се отразяват в скицата със забележка, но не могат да служат като основание за неиздаването й. Издаването на скица е административна услуга, вменена като задължение на административния орган и последният следва да изпълнява задължението си в условията на обвързана компетентност - без право на преценка. По своето същество скицата представлява извадка от действащия към момента на поискването й план по отношение на конкретен имот и при поискване на такава услуга, административният орган е длъжен да извърши същата, отбелязвайки всички данни и относими факти и обстоятелства, но не й да откаже издаването на същата. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита оспореният отказ за незаконосъобразен. Първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което отказа на началника на СГКК, обективиран в писмо рег. № 99-13-77-03-10688/16.02.2009 г. бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне. При този краен извод в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено и възнаграждени за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение