Решение № 13460 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2011 г.

Решение № 13460 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мохамед Хатем Султан - гражданин на Ирак, срещу решение № 163 от 07.04.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложим материален закон. Твърди се в представената по делото писмена защита, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателя именно поради ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Освен това не са преценени правилно фактите по делото относно това, че по-големият му брат е работил в министерството на вътрешните работи, а зет му - при американците, което поставило него и семейството му в застрашено положение. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не взема становище и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Мохамед Султан е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх у Султан от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт в тази част е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че Султан е пристигнал в България нелегално през м. юни и е мотивирал молбата си с общата обстановка в Ирак. Към административната преписка са приложени: справка на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" от 20.03.2011 г. и писмо на МВнР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни негови райони, включително Басра и Багдад, от които е видно, че понастоящем Ирак остава като страната с най-висока степен на риск и най-висок брой случаи на насилствена смърт в света. На тази база административният орган е възприел становището, че няма данни за целенасочено преследване на жалбоподателя, въпреки твърденията за преследване на брат му и зет му. Направен е извод за липсата на персонални заплахи по отношение лично на жалбоподателя, а отвличането на брат му по-скоро е криминално - с оглед искането на подкуп. В този смисъл е информацията с вх. № 2122 от 20.07.2009 г.. Административният орган е счел, че цялостната оценка на ситуацията в страната по произход на Султан въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. В тази връзка е постановен и обжалваният отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен такъв. При анализа на събраните доказателства по делото следва да се приеме, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Незаконосъобразен е обаче отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - не са изяснени всички факти, относими към предмета на делото; не са преценени и обсъдени в съвкупност твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в град Багдад. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак вече съществува такъв. Изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, е в противоречие и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представените по делото доказателства, в т. ч. становище на дирекция "Международно право" на Министерството на външните работи, се установява, че обстановката в Ирак може да бъде квалифицирана като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. При наличието на такъв и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на нормата на чл. 15, ал. 1, б. "а" от Директива 2004/83/ЕО на молителя неоснователно е отказано предоставяне на хуманитарен статут с мотив, че не е доказано, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага националните юрисдикции и властите на държавите членки да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи, в който смисъл посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаване на настоящия спор. Предвид изложеното обжалваното решението е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено. В частта относно бежанския статут жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,