Решение № 13460 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2011 г.

ВАСIII отделение20.10.2011 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 163 от 7.04.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България в частта относно отказа да се предостави хуманитарен статут на Мохамед Хатем Султан. ВРЪЩА ДЕЛОТО като преписка на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона в отменената част на решението. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мохамед Хатем Султан против решение № 163 от 7.04.2011 г. в частта относно отказа за предоставяне на бежански статут по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ като неоснователна. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 13460 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мохамед Хатем Султан - гражданин на Ирак, срещу решение № 163 от 07.04.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложим материален закон. Твърди се в представената по делото писмена защита, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателя именно поради ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Освен това не са преценени правилно фактите по делото относно това, че по-големият му брат е работил в министерството на вътрешните работи, а зет му - при американците, което поставило него и семейството му в застрашено положение. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не взема становище и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Мохамед Султан е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх у Султан от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт в тази част е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че Султан е пристигнал в България нелегално през м. юни и е мотивирал молбата си с общата обстановка в Ирак. Към административната преписка са приложени: справка на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" от 20.03.2011 г. и писмо на МВнР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни негови райони, включително Басра и Багдад, от които е видно, че понастоящем Ирак остава като страната с най-висока степен на риск и най-висок брой случаи на насилствена смърт в света. На тази база административният орган е възприел становището, че няма данни за целенасочено преследване на жалбоподателя, въпреки твърденията за преследване на брат му и зет му. Направен е извод за липсата на персонални заплахи по отношение лично на жалбоподателя, а отвличането на брат му по-скоро е криминално - с оглед искането на подкуп. В този смисъл е информацията с вх. № 2122 от 20.07.2009 г.. Административният орган е счел, че цялостната оценка на ситуацията в страната по произход на Султан въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. В тази връзка е постановен и обжалваният отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен такъв. При анализа на събраните доказателства по делото следва да се приеме, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Незаконосъобразен е обаче отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - не са изяснени всички факти, относими към предмета на делото; не са преценени и обсъдени в съвкупност твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в град Багдад. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак вече съществува такъв. Изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, е в противоречие и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представените по делото доказателства, в т. ч. становище на дирекция "Международно право" на Министерството на външните работи, се установява, че обстановката в Ирак може да бъде квалифицирана като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. При наличието на такъв и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на нормата на чл. 15, ал. 1, б. "а" от Директива 2004/83/ЕО на молителя неоснователно е отказано предоставяне на хуманитарен статут с мотив, че не е доказано, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага националните юрисдикции и властите на държавите членки да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи, в който смисъл посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаване на настоящия спор. Предвид изложеното обжалваното решението е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено. В частта относно бежанския статут жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1