Решение № 4507 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 817/2021 г.

Решение № 4507 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 817/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С., подадена чрез адв. Ц., срещу решение № 5607 от 19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 14285/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е хвърлено оспорването му против заповед № 3 С-88/17.10.2019 г. на министъра на отбраната за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в гр. София, [адрес]. Касационният жалбоподател, в касационната жалба и в съдебно заседание, излага съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че до момента на подаване на касационната жалба, същият продължава да заплаща наемната цена за имота към изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" към МО, не са били налице основания за прекратяване на договора за наемно правоотношение. Осуетено е било искането му да закупи процесното жилище. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът – министър на отбраната, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по делото е образувано във връзка с оспорване на заповед № 3 С-88/17.10.2019 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС е разпоредено изземване на имот – частна държавна собственост. По делото е установено, че по силата на сключен договор за наем на 29.03.2007 г. С. С., в качеството си на военнослужещ, е бил настанен под наем в жилището като наемател, а отдаваният имот е държавна собственост в управление на изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". С чл. 31. т. 7 от договора се предвижда, че той се прекратява при прекратяване на договора за кадрова военна служба, на служебното или трудовото правоотношение. С писмо № 4667/03.04.2019, изпълнителен директор на НА ВКВПД е изпратил до С. едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем и освобождаване на държания от него имот, на осн. чл. 31, т. 2, т. 7, т. 8, т. 10 и т. 13 от наемния договор (поради неплащане на наем и режийни, прекратена военослужба и отпаднали условия за ползване на жилището) и чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Предизвестието е било редовно връчено на 5.06.2019 г. при условията на отказ (л. 43 от делото), в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК. Впоследствие е издадена обжалваната заповед № 3 С-88/17.10.2019 г. на министъра на отбраната за изземване на недвижимия имот. Изложени са били мотиви, че С. е уволнен от военна служба на 01.11.1998 г. поради придобиване право на пенсия, същият не е правоимащ по смисъла на чл. 226б от ЗОВСРБ като е определен срок за доброволно освобождаване на имота в срок до 5.03.2020 г., респ. принудително изземване по административен ред на 12.03.2020 г. като предварителното изпълнение на заповедта е било спряно с определение № 10014 от 23.12.2019 г. по адм. д. № 14163/2019 г. на АССГ. За да отхвърли оспорване първоинстанционният съд е изложил съображения, че не са налице основания за отмяната му по реда на чл. 146 от АПК. Посочено е, че в случая е без значение за законосъобразността на акта кога е настъпило основанието за прекратяване на наемния договор. Важно е към датата на неговото издаване то да съществува. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, налице са били основанията за изземване на имота, предвидени в текста на разпоредбата. Решението е правилно. Обжалваната пред първоинстанционния заповед е издадена с правно основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, която предвижда, че имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Страните не спорят, че към момента на издаване на тази заповед С. не е притежавал качеството военнослужещ. Респ. материално-правното основание за издаване на заповедта е било налице, в какъвто смисъл са и доводите на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС е императивна, поради което административният орган е бил длъжен да издаде заповедта с изискуемото съдържание при условията на обвързана компетентност, щом материално-правните предпоставки за това са били налице. Неотносими към спора са постъпките на оспорващия да закупи процесния имот, тъй като те не представляват валидно правно основание за държането му. Без значение е обстоятелството дали към момента на издаване на заповедта наемателят е изплатил всички дължими режийни разходи за ползването на жилището, тъй като това обстоятелство не е основание за дерогиране на действието на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Неоснователно касаторът се позовава, на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тълкувайки я, че всеки има право на собствено жилище, и в случая това право е нарушено. Следва да се има предвид, че жилището не е собствено, а е предоставено от публичен държавен ресурс. Съобразно втората алинея на разпоредбата намесата на държавните власти в такова правоотношение е допустима, когато предпоставките са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната и при реализиране на правата на другите. Твърдението, че лишавайки го от жилище държавата би му причинила труднопоправими вреди без последната да е ощетена чрез предоставяне на този публичен ресурс не се споделя от настоящия съд. Съобразно чл. 6, ал. 1 на Конституцията на Република България всички хора се раждат с равни права. В тази връзка неправомерното използване на публичния ресурс би съставлявало пречка за достъп до същия този ресурс от друг правоимащ, който отговаря на визираните в закона предпоставки за предоставяне на жилище от този фонд. Отделно от посоченото следва да се има предвид и изричната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗДС, предвиждаща, че срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години. Първоинстанционният състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните пороци, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, платимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложими на основание чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение