Решение № 7380 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2017 г.

Решение № 7380 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП и от А. Х. И., чрез процесуалния й представител адв. Т., срещу решение № 1217 от 10.07.2017 г. по адм. дело № 1727/2016 г. по описа на Административния съд - П., с което по жалба на А. Х. И. е отменен Ревизионен акт № Р-16001615008567-091-001 от 07.04.2016 г. в потвърдената изменена част с Решение № 410/23.06.2016 г. на Д. Д. ОДОП -П. при ЦУ на НАП относно допълнително определени задължения за довнасяне на ЗОВ от самоосигуряващото се лице за 2011 г.: - вноски за ДОО 1 033.55 лв. и прилежащи лихви от 484.40 лв.; - вноски за ЗО 262.92 лв. и прилежащи лихви от 105.48 лв. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008567-091-001 от 07.04.2016 г. в потвърдената изменена част с Решение № 410/23.06.2016 г. на Д. Д. ОДОП - П. при ЦУ на НАП. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - А. Х. И. не изразява становище по касационната жалба. Касаторът - А. Х. И., чрез процесуалния й представител адв. Т., обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт № Р-16001615008567-091-001 от 07.04.2016 г. в потвърдената изменена част с Решение № 410/23.06.2016 г. на Д. Д. ОДОП - П. при ЦУ на НАП относно допълнително определени задължения за довнасяне на ЗОВ от самоосигуряващото се лице за 2011 г.: - вноски за ДОО 1 033.55 лв. и прилежащи лихви от 484.40 лв.; - вноски за ЗО 262.92 лв. и прилежащи лихви от 105.48 лв. и е отхвърлил жалбата на А. Х. И. в останалата й част. Може да се направи извод, че първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за ревизираните 2010 г. и 2011 г. А. Х. И. е местно лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и на основание чл. 6 и чл. 16 ЗДДФЛ е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен през съответните календарни години в обхвата на ревизията от източници в България и от чужбина. Във връзка с представените по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до извод, че жалбоподателката не е успяла да докаже, че лицата Н. К. и Ж. Б. са й предоставили твърдените от нея средства. Според съда не са представени убедителни доказателства, от които безспорно да се установи, че същите са разполагали с посочените суми. Съдът не е кредитирал твърденията на И. за изпратени суми от нея на сина й, като се е позовал на приетите без оспорване в съдебното производство отговори от банкови институции. Първостепенният съд е приел, че в частта, в която с процесния РА са установени задължения за ЗОВ на И., същият се явява незаконосъобразен. Според съда приходните органи не са се съобразили, че задължението за обществено осигуряване възниква само когато лицето осъществява трудова дейност. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен РА в частта относно допълнително определени задължения за довнасяне на ЗОВ от самоосигуряващото се лице за 2011 г.: - вноски за ДОО 1 033.55 лв. и прилежащи лихви от 484.40 лв.; - вноски за ЗО 262.92 лв. и прилежащи лихви от 105.48 лв. Касационните оплаквания от жалбоподателя са неоснователни. Съдът правилно е приел, че за 2011 г. вноски за ДОО 1 033.55 лв. и прилежащи лихви от 484.40 лв.; вноски за ЗО 262.92 лв. и прилежащи лихви от 105.48 лв. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от това, че задължението за обществено осигуряване предполага наличието на осъществена от лицето трудова дейност, за което липсват доказателства. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Неправилно касационния жалбоподател приема, че цялата сума на превишаване на разходите над проходите е с произход трудова дейност, тъй като това не следва от доказателствата по делото. Видно от ревизионния доклад ответницата е внасяла здравни вноски като безработно лице. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на А. Х. И.: Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АС- П. въз основа на събраните по делото доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. При извършването на ревизията органите по приходите са направили извод, че данъчната основа за облагане на А. Х. И. с данъци по ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед на това, че за А. Х. И. е установено, че не е декларирала доходи и не представила документи и доказателства за действително получени доходи или други приходи както за ревизираните години, така и за предходните периоди, но същевременно е извършвала разходи за предоставяне на заеми, придобиване и ремонт на недвижимо имущество, както и разходи за топлоенергия, за данъци и осигурителни вноски и във връзка с направена съпоставка на източниците на получените приходи и доходи от лицето и извършените през периода разходи, органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в нея условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че А. Х. И. отговаря на критериите, посочени в чл. 4 от ЗДДФЛ и е местно физическо лице за Р. България. Установено е, че жалбоподателката като български гражданин е била адресно регистрирана в страната. Не е спорно, че в периода 1998 г. -2011 г. И. е съсобственик на наследствени земеделски земи на територията на гр. С. и с. К. К., общ. С.. През 2010 г. и 2011 г. лицето е платец на консумативни разходи за топлоенергия за недвижим имот в гр. П.. През 2011 г. И. също така е придобила недвижим имот в гр. С. - платен в брой, вкл. е платец и на здравно осигурителни вноски за стар период като безработна, вкл. и за 2011 г. С оглед на горното правилно е възприето от съда, че "центърът на жизнени интереси" на ревизираното лице се намира в България. По отношение на твърденията на лицето, че от официална справка от ОД на МВР гр. П. е видно, че е пребивавала на територията на Гърция. Следва да се има предвид, че след 01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР, поради което не се съдържат и изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС. По отношение на твърденията на лицето, че е работило незаконно в Гърция и е получавало трудови доходи от тази си дейност. Липсват документи за придобиването им и не е предоставена информация идентифицираща платеца на доходи. Видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание е налице само едно теглене от спестовната книжка на ревизираното лице. От банковите преводи не става ясно къде са преведени парите и по коя сметка. Във връзка с горното изводите на първоинстанционния съд, че за целите на съпоставка между разходи и приходи се включват само приходи и разходи, които са извършени по небанков път, са правилни и обосновани. Относно твърдението за изпратени пари от И. до сина й по WESTERN UNION. В хода на съдебното производство са приети отговори от посочените неучастващи по делото лица: ФК "К. Е. С." ЕООД; Търговска банка Д АД; Ю. Б. АД - ЦУ; ОМВ България ООД; Обединена българска банка АД; Централна кооперативна банка АД; С. Ж. Е. АД - И. и синът й нямат получени/изпратени преводи чрез системата за парични преводи на W. U. в структурите на банките. Липсват и доказателства относно твърдението за средства от синовете на РЛ и съхранението им поради отдалечен период. Относно твърденията на ревизираното лице за получени заеми. Съдът е стигнал до правилен и обоснован извод, че не са представени убедителни доказателства, от които безспорно да се установи, че Н. К. и Ж. Б. са разполагали с посочените суми. От приложените удостоверения за банков кредит не се установява обективната възможност на заемодателите за предаване на сумите към дата на сключване на договорите за заем. Доводът за предаване на сумите по заемните договори би бил аргументиран с доказване на разполагаеми суми при заемодателите в конкретен размер - този по договора за заем към дата на сключването му, за което не са представени безспорни доказателства. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на двете касационни жалби, но предвид различния им материален интерес, по делото следва да се присъдят разноски, съразмерно на интереса и по компенсация, както следва: Пропорцията по отношение на материалния интерес по жалбите е 89% по жалбата на физическото лице спрямо 11% по жалбата на данъчния директор, изчислени върху общия обжалваем интерес. С оглед на това, че директорът на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП не се явил и не се е представлявал в съдебно заседание следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При компенсация в полза на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП и в тежест на физическото лице следва да се присъдят разноски в размер на 692 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,