Решение № 5766 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2014 г.

Решение № 5766 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Славчев Георгиев от гр. Кърджали срещу решение № 1391 от 11.06.2014 г., постановено по адм. дело № 862/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № ЗЦУ-6/06.01.2014 г. на изпълнителния директор на НАП за временно отстраняване от служба на служителя на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. Поддържа се неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Ответникът оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл държавният служител се отстранява временно от работа от органа по назначаването във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу него за престъпления, извършени в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при условията на обвързана компетентност, поради което за административния орган не е налице правна възможност да преценява дали следва да приложи чл. 100, ал. 2 от ЗДСл или не. За приложението на разпоредбата е достатъчно да бъде образувано наказателно производство срещу държавния служител за престъпление, извършено от него като длъжностно лице. Тази хипотеза в случая е налице, тъй като досъдебното производство е образувано срещу Георгиев за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че към момента на издаването на заповедта Георгиев не е бил привлечен като обвиняем в образуваното наказателно производство е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл не поставя такова изискване. Неотносимо към правния спор, а и неоснователно е твърдението на касатора, че по време на издаването на процесната заповед се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност. Тя е в един последващ момент - от 08.01.2014 г. до 28.02.2014 г., като връчването й при отказ на 19.02.2014 г. не я опорочава, тъй като законът не съдържа забрана за издаване и изпълнение на заповедта по време на ползване на такъв вид отпуск. Следователно като е направил извод, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон административният съд е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,