Решение № 1322 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2018 г.

Решение № 1322 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Миграция" при Министерството на вътрешните работи срещу Решение № 1244 от 27.02.2018 г. по адм. дело № 12433/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което по жалба на А. Чакрян е отменен отказ рег. № УРИ 5364-3414 от 27.02.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция" и преписката е изпратена за ново произнасяне. В касационната жалба има оплаквания за недопустимост на съдебното решение поради наличие на основание за отвод на съдебния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Изложени са също така доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество като касационната инстанция постанови решение за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът – А. Чакрян, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. В своя подкрепа сочи съдебна практика по аналогичен случай. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало по заявление рег. № 6112/13.12.2016 г. на А. Чакрян, [дата на раждане] за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в страната. По делото е безспорно установено, че на А. Чакрян е издадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България № [номер], валидно до 14.12.2016 г. Видно от съдържанието на представеното разрешение, в него има отбелязване, че лицето е с "неизв. гражданство". Установено е също така, че А. Чакрян е влязъл в България преди 27.12.1998 г. Спорният въпрос по делото е бил дали лицето е признато за гражданин на бивша съветска република, т. е. дали е била изпълнена втората предпоставка за приложението на чл. 25, ал. 1, т. 12 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). С оспорения отказ рег. УРИ 5364-3414 от 27.02.2017 г. директорът на Дирекция "Миграция" е приел, че не са изпълнени условията на чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, тъй като А. Чакрян не е представил документ, че не е [гражданство]. Органът се е обосновал с писмо на посолството на Република Армения, в което е посочено, че няма сведения за [гражданство] на А. Чакрян, но писмото не съдържало удостоверяване, че лицето не се явява [гражданство]. Съдът е приел, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия, в изискуемата форма и при липса на процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, тъй като в случая са били налице предпоставките за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на лицето. Съдът е отбелязал, че административният орган неправилно е приел, че в тежест на заинтересованото лице е било да установи наличието на отрицателен факт – липса на [гражданство]. Предвид изложеното го е отменил и е изпратил преписката за ново произнасяне на административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Посоченото в касационната жалба нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК не представлява порок, който води до недопустимост на постановеното решение. Отделно от това, съдебният състав не е извършил нарушение на посочената разпоредба. В настоящия случай обжалваното решение е постановено от съдия Аспарухова, която е взела участие при решаване на друго дело (адм. дело № 10602/2016 г. по описа на Административен съд С.-град), по което в качеството на жалбоподател е участвал А. Чакрян - брат на А. Чакрян (последният е ответник в настоящото касационно производство). Адм. дело № 10602/2016 г. по описа на Административен съд С.-град е приключило с Решение № 8201 от 20.12.2016 г., постановено от съдия Аспарухова, с което по жалба на А. Чакрян е отменен отказ рег. № УРИ 5364-24992 от 10.09.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в страната. Решение № 8201 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 10602/2016 г. по описа на Административен съд С.-град е оставено в сила с Решение № 10243 от 02.08.2017 г. по адм. дело № 2455/2017 г. на ВАС, седмо отделение. Предмет на оспорване по адм. дело № 10602/2016 г. по описа на Административен съд С.-град е бил друг административен акт, а не процесният. Участието на един и същи съдия при решаване на аналогични случаи не е обстоятелство, което поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на акта поради противоречие с чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ. Липсата на доказателства за [гражданство] не обосновава извод за неоснователност на искането, с което е бил сезиран административният орган. Видно от съдържанието на представената по делото преписка административният орган дори не е приложил цитираното в отказа писмо на Арменското посолство, а е представил удостоверение № 006/17.01.2017 г. на Арменското посолство, с което е удостоверено, че лицето А. Чакрян не е получавал паспорт на Република Армения и няма адресна регистрация в Република Армения. Органът не е обсъдил също така въздействието, което би имал постановеният акт върху семейния и личния живот на заявителя, продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване. Действително в специалния закон няма изрична разпоредба, която да задължава органа при постановяване на акта да съобрази посочените по-горе обстоятелства, но в случая намира приложение чл. 35 от АПК, съгласно който органът е бил длъжен да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая. От представените за първи път в касационното производство писмени доказателства - отказ рег. № 5364 р-16738/21.09.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" за предоставяне на статут лице без гражданство на А. Чакрян и преписката по издаването му, не може да се обоснове извод, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая новите доказателства са част от преписката по издаване на друг административен акт, съставени са не само след издаване на процесния отказ, но и след приключване на устните състезания пред първата инстанция, поради което касационната инстанция ги преценява като неотносими. По горните съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение