Решение № 15 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1966/2020 г.

Решение № 15 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1966/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. чрез пълномощника им адвокат Г. Ю. против решение № 5427 от 13.12.2019 г., постановено по гр. д. № 564 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 6100 от 17.10.2017 г. по гр. д. № 806/2015 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. против Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О. положителен установителен иск за собственост по отношение на 644/860 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** в урбанизирана територия с посочени начин на трайно ползване, номер по предходен план и граници, както и искането за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответниците за разликата над 644/860 ид. ч.

Ф. В. О. и Н. М. Н., чрез пълномощника си адвокат Р. К. оспорват касационната жалба в писмен отговор и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 472 от 30.10.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, с цел преценка допустимостта на въззивното решение, като постановено по искова молба с твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта.

В исковата молба ищците са основали претендираните права на твърденията, че по договореност с наследниците на И. М. Г. са завладели имот от около 10 800 кв. м. през 1998 г. и след като решението за възстановяване правото на собственост № 1064Р/15.02.1999 г. на ПК-гр. Белица влязло в сила на 4.12.2007 г. последните им продали с нотариален акт от 21.07.2015 г. възстановения имот с идентификатор * с площ от 10056 кв. м., но и след този момент владението продължило в границите, в които е установено на имот с площ от около 10800 кв. м. Ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имот с идентификатор * с площ от 860 кв. м., в която е включена и частта от владения от ищците имот, която не е била предмет на прехвърлителната сделка от 2015 г. Поискали са да се признае за установено, че са собственици на 644/860 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** на основание придобивна давност. Ответниците Ф. В. О. и М. А. О. /починал в хода на делото на 22.10.2016 г. и заместен от участващата и на собствено основание съпруга Ф. В. О. и дъщеря си Н. М. Н. и внучката си С. Ю. О. /, са оспорили иска с твърдения, че имотът е бил на родителите на М. О., които приживе разделили имотите си и процесният останал за него, като го е придобил по наследство и давност.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като от една страна ищците признават, че имотът им е бил предаден от наследниците на И. Г., което сочи, че именно последните са владели имота чрез ищците, а и показанията на ищцовите свидетели Б. Ф. и М. Д. и свидетеля на ответниците С. Д. съдържат категорични данни, че имотът е бил отдаден на ищците под наем, а от друга страна дори действията на ищците да се приемат за владелчески, по делото липсват данни за наличие на съвладение между ищците и ответниците, което да ги направи съсобственици при поддържаните в исковата молба идеални части.

Въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба - че от 1998 г. ищците са владяли имот в границите, обуславящи площ от 10800 кв. м., вкл. и след като през 2015 г. им е прехвърлен имот от * кв. м. с идетификатор * – и заявеният петитум за признаване права в съсобствеността на съседен имот с идентификатор *, както и на непредявено основание. Позитивното ни право урежда ограничен брой вещни права, които могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав. В релевантния период, за който се поддържа, че е осъществявано владението – от 1998 г. до сега – в правната ни уредба липсва фактически състав, въз основа на който владението върху реална част от поземлен имот, да съставлява придобивно основание за възникване на съсобственост между владелеца на имота и невладеещият съответната реална част негов собственик. В исковата молба липсва твърдение за осъществявано от ищците и ответниците съвладение, поради което, преценявайки дали е налице съвладение, съдът се е произнесъл и на непредявено основание.

Изложеното обуславя обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Благоевград.

При новото разглеждане на делото съдът следва да остави исковата молба без движение за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума чрез:

• посочване от ищците на твърдения от кои факти произтича съсобствеността им с ответниците /в който случай да прецени отстранени ли са нередовностите въз основа на квалификация на твърдените факти и извод дали същите могат да се подведат под уреден в закона способ за придобиване на права в съсобственост, след което да се произнесе по същество осъществен ли е твърдяния придобивен способ/ или

• да приведат петитума в съответствие с твърденията им за осъществявано владение върху реална част с площ от 644 от имот с идентификатор ***, за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост /в който случай да индивидуализират спорната реална част чрез словесно описание на границите й или чрез препращане към скица, след което съдът да се произнесе осъществявано ли е владение от ищците, включително и чрез присъединяване владението на техните праводатели по договора за покупко-продажба от 2015 г., каквото позоваване е налице в исковата молба и чиято собственост е възстановена през 1999 г., като за целта следва да изясни и дали имотът на ответниците е възстановен на техния наследодател с оглед твърдението им, че е бил собственост на родителите на М. О., но без да посочат придобивно основание, което е релевантно за извода от кога е могла да тече придобивната давност, както и от кога територията, в която са съседните имоти е урбанизирана с оглед ограниченията на чл. 200 ЗУТ за придобиване на реална част от поземлени имоти в урбанизирана територия/.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение