Решение № 8299 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11791/2014 г.

Решение № 8299 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11791/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на Столичен общински съвет против решение № 3802/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 11905/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена частично, като незаконосъобразна, разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Ахинора Чавдарова Дренчева чрез пълномощника си по делото, адв. Дацев, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред Административен съд София град образувано по жалба, подадена от Ахинора Дренчева против чл. 26 от Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет /Наредба № 1/ относно думите "или писмено упълномощени от него длъжностни лица", която разпоредба в цялост гласи: "Въз основа на съставените актове кметът на СГО или писмено упълномощени от него длъжностни лица, издават на нарушителите наказателни постановления". При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отменил оспорената пред него разпоредба в посочената от жалбоподателката част, като е приел, че същата е в противоречие на нормативни актове от по-висока степен - чл. 47, ал. 2, от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 76, ал. 3 от АПК. Така постановеното решение е правилно. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилната и преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви, поради което не следва да ги преповтаря. Наредба № 1 е приета от Столичен общински съвет на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Императивно в разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА са посочени лицата, административнонаказващи органи, които могат да налагат наказания за нарушения на наредбите - "наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник". Със специалния закон, при законовата възможност на чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН са дадени правомощия и на заместник кметовете на общините, при налична компетентност на кмета на общината по чл. 47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Не може да бъде споделен довода в касационната жалба, че с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ приетата от жалбоподателя наредба не е подзаконов нормативен акт "в общоприетия смисъл". Изрично, съгласно сочената от него разпоредба на чл. 8 от ЗНА издадените от общинските съвети наредби следва да уредят в съответствие с нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, която разпоредба е идентична с тази на чл. 76, ал. 3 от АПК. Относимият нормативен акт от по-висока степен в случая е ЗМСМА, който, както бе посочено, изрично определя административнонаказващите органи, които могат да налагат наказания за нарушения на наредбите, приети от общинските съвети. Това, че регулираните обществени отношения с Наредба № 1 са от изключително важно местно значение, както се сочи в жалбата, не основава възможност на жалбоподателя, чрез издаваните от него подзаконови нормативни актове да дерогира разпоредбите на нормативните актове от по-висока степен. Изложените в жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение основана на изведените със закон правомощия на кметовете на райони в Столична община, като органи на изпълнителната власт съгласно чл. 38 от ЗНА са ирелевантни в случая, а и не основават законосъобразност на оспорената разпоредба от Наредба № 1. В оспорената разпоредба не са визирани кметовете на райони, а "писмено упълномощени от него /кметът/ длъжностни лица", чиито кръг не е ограничен. Правомощията на кмета на район са законоустановени в чл. 46 от ЗМСМА и в тях не се съдържа изведеното с оспорената разпоредба на Наредба № 1. Възможността да изпълнява функции, възложени му от кмета на общината, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 9 и чл. 46, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА не включва и такива за издаване на наказателни постановления, при императивната разпоредба на чл. 22, ал. 5 от с. з., определяща лимитативно административно-наказващите органи. Несъстоятелно е позоваването на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН която е неотносима към случая, оспорената пред съда разпоредба не касае органите, установяващи извършването на административни нарушения, както се сочи в жалбата, а наказващите такива. Решението на Административен съд София град като правилно, постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2000 лева, адвокатско възнаграждение, чиито размер и плащане се установяват от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 3.07.2014 г., при съдържащ се в представения по делото писмен отговор списък по чл. 80 от ГПК. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на разноските. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение