Решение № 6243 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2011 г.

Решение № 6243 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Милчо Иванов Енев срещу заповед рег. № К-14471/22.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Поддържа се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Съображения в тази насока са развити в писмени бележки. Върховният административен съд - състав на пето отделение, намира оспорването за процесуално допустимо, а по същество - за основателно. От събраните по административната преписка доказателства се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателят - комисар Милчо Иванов Енев заема длъжността директор на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В". Наказан е с посоченото по-горе наказание за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че през периода месец юни 2009 г. - месец септември 2010 г. не е упражнил контрол относно организацията за оборудването и дейността на Центровете за превенция в град София, град Бургас и град Търговище; допуснал е непълното доставяне на платената от страна на Федералното министерство на вътрешните работи на Федерална република Германия на фирма "Гардения тур" ООД техника, която не отговаря по технически параметри; допуснал е част от намиращата се в посочените центрове техника да бъде закупена впоследствие от служители на МВР - деяния, представляващи неупражняване на контрол над подчинени, установено от извършена проверка от Дирекция "Инспекторат" - МВР (справка рег. № 6121/03.12.2010 г.). Поради изложеното и на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР е издадена оспорената министерска заповед, в която е отразено, че преди това са приети писмените обяснения на служителя и са оценени събраните доказателства. Установява се от административната преписка, че със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-2437/18.10.2010 г. е разпоредено извършването на проверка в ГДОП относно размера и начина на разходване на средствата, предоставени й от Федералното министерство на вътрешните работи на ФРГ във връзка с реализиране на интегрирания модел "Полицията в близост до обществото" и Национална кампания "Заедно за по-сигурно бъдеще 2008". С тази заповед жалбоподателят е запознат лично срещу подпис на 25.10.2010 г.. Проверката е извършена от комисия в състав служители на три дирекции - "Инспекторат", "Вътрешен одит" и "Криминална полиция", като за резултатите и констатациите от нея е изготвена посочената в заповедта справка рег. № 6121/03.12.2010 г.. Видно от изводите в същата, данните за неправомерно разходване на средствата, изложени в докладна записка рег. № I-30009/27.09.2010 г., не се потвърждават за проверените случаи, тъй като в ГДОП не са получавани финансови средства от ФМВР и ФРГ и не са разходвани такива. Същевременно обаче е направен изводът, че в качеството си на директор на ГДОП комисар Енев не е упражнил контрол относно организацията за оборудването и дейността на Центровете за превенция в София, Бургас и Търговище, като с действията и бездействията, посочени и в обжалваната заповед, е извършил нарушения на служебната дисциплина. Предвид тези констатации и изводи, при приета за погасена по давност на основание чл. 225, ал. 1 от ЗМВР отговорност на Енев и за други нарушения, квалифицирани като "превишаване на правомощия" по чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, комисията е предложила на министъра на служителя да му бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - поради "неупражняване контрол над подчинени". Видно е, че оспорената заповед е издадена в изискуемата се писмена форма и изхожда от компетентен орган. Дисциплинарната процедура е започнала в съответствие с правилата, регламентирани от ЗМВР, ППЗМВР и чл. 11 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР предвид вида на наложеното наказание. Липсата на издадена нарочна писмена заповед за образуване на дисциплинарно производство не представлява нарушение, тъй като това изискване на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР е императивно въведено само при наличието на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Липсват обаче надлежно дадени и съответно приети от дисциплинарно наказващия орган писмени обяснения от служителя преди налагането му, респективно не са налице доказателства за изслушването на Енев, каквото алтернативно задължение е вменено на органа съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Даденото от служителя обяснение с вх. № 6743/24.11.2010 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР не удовлетворява изискването на закона, независимо от резолюцията "запознат", поставена от министъра на вътрешните работи на 21.12.2010 г.. Това обяснение е адресирано до комисията и представлява отговори на поставени от нея конкретни въпроси във връзка с факти, обстоятелства и лица, които са относими единствено към предмета на проверката. Към момента на даване на това обяснение проверката не е приключила и не е изготвена справката от 03.12.2010 г., в която са направени изводи за извършени от комисар Енев нарушения на служебната дисциплина и предложение до органа за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При положение, че със съдържанието на самата справка служителят не е запознат, основателно е възражението му за нарушено право на защита в рамките на дисциплинарната процедура предвид неизслушването му от органа и липсата на поискани от него писмени обяснения по констатираните от комисията нарушения, което действие е следвало да бъде извършено в периода след 03.12.2010 г. до издаването на заповедта на 22.12.2010 г.. Нарушението е съществено и само на това основание заповедта подлежи на отмяна. Отделно от това липсва обосновка, както и доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че вменените във вина на Енев действия и бездействия са действително извършени и представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224 от ЗМВР. Не е посочено в заповедта кои негови задължения по нормативен акт, по длъжностна характеристика или разпоредени със заповед или друг акт на висшестоящ началник не са изпълнени. Не е изяснено какво е функционалното подчинение на структурите, върху които жалбоподателя не е упражнил контрол, респективно какво точно във връзка с реализиране на интегрирания модел в тези центрове за превенция той е следвало да извърши или да не извършва. И на последно място, но не по важност е нарушаването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Видно от текста на заповедта, дисциплинарното наказание на комисар Енев е наложено за нарушения, приети за извършени в периода м. юни 2009 г. - м. септември 2010 г., при положение, че за тези нарушения, чието извършване предхожда датата 22.12.2009 г. отговорността му безспорно е погасена по давност. С оглед на изложените съображения заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява основание за отмяната й съгласно чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, като следва МВР да се осъди да му заплати сумата 10 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение