Решение № 3512 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2012 г.

Решение № 3512 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 122е от Закона за обществените поръчки. Образувано е по жалба, подадена от "Хигиенно-медицинска индустрия" ЕООД срещу решение № 1283 от 6.11.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-988/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основания чл. 122е, ал. 3 от ЗОП. Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт на възложителя и преписката да се върне за продължаване на процедурата с указания за класиране на допуснатия участник и определянето му за изпълнител. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, не взема становище по жалбата. Ответникът - кмета на община Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № 12РОП28 (1)/10.09.2012 г. на кмета на община Пловдив за прекратяване на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП на обществена поръчка с предмет: "Доставка на дезинфектиращи и обеззаразяващи препарати за професионална употреба, реагенти за фонтани и др., за нуждите на община Пловдив и структурните й звена", в частта му по обособена позиция № 4", открита с решение № 12-РОП28/27.06.2012 г. на възложителя. Комисията за защита на конкуренцията е отхвърлила като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, КЗК е приела, че с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗОП законодателят е предоставил възможност на възложителя да прецени с оглед конкретните обстоятелства дали да се възползва от правото си да прекрати възлагателна процедура при наличие на предвидените в хипотезите на правната норма факти. Основанието, на което е прекратена процедурата е с диспозитивен характер, а възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на обстоятелствата, посочени в хипотезиса на правната норма той по своя преценка може да реши дали да прекрати или не процедурата за възлагане на обществената поръчка, като следва да мотивира решението си за това. КЗК е приела, че в случаите на оперативна самостоятелност контролът за законосъобразност се разпростира единствено до проверка на това, дали изложените в мотивите съображения се покриват с изискванията на правната норма или не. КЗК е приела, че в разглеждания случай е изпълнена законовата предпоставка да е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя - тази на жалбоподателя "Хигиенно-медицинска индустрия" ЕООД, гр. Велико Търново. Възложителят е изложил фактическите основания, поради които процедурата за възлагане на обществена поръчка е прекратена в частта по обособена позиция № 4. Съобразявайки константната практика на КЗК и ВАС, Комисията е приела, че мотивите, на които е обоснован оспорения акт на възложителя не подлежат на преценка за законосъобразност, тъй като обосновават преценката по целесъобразност, която не подлежи на контрол. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващата страна, че приемането на решение за прекратяване на възлагателната процедура само по отношение на обособена позиция № 4 нарушава принципите по чл. 2 от ЗОП, както и принципите предвидени с чл. 6 и чл. 8, ал. 2 от АПК. В тази връзка КЗК е приема, че преценката на възложителя за всяка от обособените позиции е самостоятелна и е извършена с оглед конкретните нужди по всяка от позициите, в който смисъл са и изложените мотиви. По тези доводи Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Релевантните по спора факти са правилно установени и по тях няма спор между страните. Жалбоподателят оспорва правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на обхвата на осъществения контрол за законосъобразност на оспорения акт. С разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗОП е предвидена правна възможност за прекратяване на възлагателна процедура при подадена само една оферта или заявление за участие, или при допуснат до класиране само един участник, или само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя. При положение, че в закона не се съдържа изрично разписано поведение на възложителя при осъществяване на материалните предпоставки на отделните хипотези, преценката за взетото решение е извършена в условията на оперативна самостоятелност и може да бъде предмет на проверка за законосъобразност само в пределите по чл. 169 АПК, приложима на основание чл. 122з от ЗОП. Оперативната самостоятелност е определена от закона дискреционна власт на административния орган да прецени, съобрази и избере начина на действие. Упражняването на правомощията при оперативна самостоятелност се подчинява единствено на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона. Целта на Закона за обществените поръчки е изрично регламентирана с разпоредбата на чл. 1 от Закона и предвидена като задължение за провеждане на процедури с цел осигуряване на ефективност при разходване на обществени средства. В този контекст възложителят е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта и постигане на целта на закона. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя относно нарушаването на принципите за съразмерност и равенство при постановяване на обжалваното решение на възложителя. Съобразно легалното дефиниране, обособена част на обществена поръчка е такава част, която може да бъде самостоятелен предмет на възлагателна процедура, но се намира в систематическа обвързаност с други позиции. В случая възлагателната процедура е обявена за доставка на родово определени продукти - препарати за дезинсекция; дератизация; за растителна защита и дезинфектиращи препарати и реагенти за фонтани. Доставката на всеки от продуктите по отделните обособени позиции може да бъде самостоятелен предмет процедура за възлагане на обществена поръчка, поради което и по всяка от обособените позиции възложителят има правна възможност за отделна преценка дали да приключи процедурата с решение за определяне на изпълнител или да прекрати възлагателната процедура, при наличие на законовите предпоставки на чл. 39, ал. 2 от ЗОП. В протокола на комисията по чл. 34, ал. 1 от ЗОП изрично се посочват мотивите, поради които се предлага прекратяване на процедурата само по обособена позиция № 4 и определяне на изпълнител по обособени позиции № 1 и № 3. Освен това следва да се отбележи, че предвидената в закона възможност за възложителя да прекрати възлагателна процедура при условията на чл. 39, ал. 2 от ЗОП е изцяло с цел да се осигури конкурентна среда при възлагане на обществена поръчка за да осигури ефективност при разходване на обществени средства. Прогнозната стойност на обществената поръчка по обособена позиция № 4 е значително по-голяма от прогнозните стойности по обособени позиции № 1 и № 3, поради което възлагането на обществената поръчка по тази позиция без осигуряване на конкурентна среда в най-голяма степен би засегнало обществения интерес. На последно място настоящият състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в производството по преразглеждане на оспорения акт на възложителя е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по направеното особено искане за спиране на изпълнението на оспореното решение. Дори да е допуснато такова нарушение в хода на производството пред КЗК, то няма съществено значение при постановено решение по същество на спора. Налагането на временна мярка - спиране на възлагателната процедура, има привременен характер и цели да обезпечи правата на страната до приключване на спора. В случая спора е приключил с обжалваното решение, поради което допуснатото нарушение не е съществено. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, приложим на основание чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение