Решение № 13585 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2015 г.

Решение № 13585 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Виолетов Миронов от гр. София срещу решение № 4802 от 07.07.2015 г. по адм. д. № 18/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Маринова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4802 от 07.07.2015 г. по адм. д. № 18/2015 г., Административен съд - София-град, първо отделение, VIII състав, е отхвърлил жалбата на Петко Виолетов Миронов от гр. София срещу заповед № 451 от 27.10.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София, с която му е отказана социална помощ по чл. 16 ППЗСП. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. По делото е представена административната преписка, а съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. С определение от 30.03.2015 г. на Миронов са дадени указания във връзка с доказателствената тежест в процеса и необходимостта от представяне на доказателства относно твърдяните в жалбата факти и обстоятелства. Но такива доказателства не са били представени, както в първоинстанционното съдебно производство, така и пред настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, който е касационна инстанция и служебно не събира нови доказателства - чл. 219 и 220 АПК. По изложените съображения се приема, че решаващият състав на АССГ не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изследвал действията на органите на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София, по чл. 27 ППЗСП и въз основа на доказателствата, е направил обоснован извод за спазена процедура и невъзможност за извършване на социална анкета, поради отсъствие на лицето и семейството от заявения в молбата-декларация адрес и неявяването на Миронов за справки в Дирекцията. В случая не става дума за временно отсъствие, а за напускане на адреса в гр. София, бул. "България" № 50, вх. 1, ап. 1 от лицето в частност и на сем. Миронови, което е установено от органите по социално подпомагане (виж решение № РД-01-670 от 05.12.2014 г. на Директора на РДСП). Този извод се налага и от начина на оформяне на призовките и съобщенията по първоинстанционното и касационото съдебни производства. Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Съставени от длъжностно лице с възложени от държавата удостоверителни функции, разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда, съставлява официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея факти. Съгласно чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 1, 2 ППЗСП въз основа на извършената социална анкета в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта. Според § 1, т. 11 ДР на ЗСП, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Когато кандидатстващия за социална помощ е напуснал адреса, който е заявил в молбата-декларация, той не може да очаква от ДСП, която е с териториална компетентност по стария адрес, да му отпусне социална помощ, тъй като съгласно чл. 26, ал. 1 ППЗСП, социалните помощи се отпускат по постоянен адрес. За него съществува правната възможност да заяви искането си за цитираната помощ пред ДСП по новия си адрес. Стигайки до така посочените правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което по изложените в тези мотиви съображения, се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,