Решение № 6063 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. В. А. против решение № 11392/16.12.2025 г. постановено по адм. д. № 1649/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № 3078/28.08.2024г., издадена от заместник кмета на община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „постройка на допълващо застрояване – метален навес“, намиращ се в ПИ [идентификатор] по КК на [населено място], с предназначение за второстепенна улица /частна собственост/ и в част от [ПИ] по КК на [населено място] /общинска публична собственост/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не бил съобразил характеристиките на обекта, които го характеризирали като преместваем. Не било установено по несъмнен начин кога е изграден навеса с цел изследване на въпроса за неговата търпимост. Фактът, че навесът е изграден в територия отредена за улица, не водел автоматично до нуждата от премахването му. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник кмет на община Родопи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, заместник кметът на община Родопи е наредил на касатора да премахне незаконен строеж: „постройка на допълващо застрояване – метален навес“, намиращ се в ПИ [идентификатор] и в част от [ПИ] по КК на [населено място]. По делото е безспорно, че за посочения строеж липсва издадено разрешение за строеж. С влязло в сила решение № 8193/28.07.2025г. по адм. дело № 4145/2025г., постановено между същите страни и относно същата заповед на заместник кмета на община Родопи и същия разпореден за премахване обект е възприето следното: За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение. В случая настоящата инстанция не приема, че се касае до преместваем обект. Преместваемите обекти са тези по чл. 56, ал. 1 с предназначение като увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия като временни обекти и такива свързани с отбраната и сигурността на страната. В конкретния казус се касае до навес, който не е за друга обслужваща дейност, тъй като обектът изпълнява функциите на навес, а не на някаква обслужваща дейност. …… В случая …. се касае за строеж. Повдигнатият от касатора въпрос дали навесът е строеж или преместваем обект вече е разрешен с окончателен съдебен акт и не следва да бъде обсъждан повторно. Търпимостта на незаконни строежи е регламентирана в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПРЗ ЗУТ. В трите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ, са очертани три периода, през които ако строежът е изграден или започнат е търпим ако отговаря на конкретно посочени условия. С § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е предвиден нов четвърти времеви период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ЗУТ, и който четвърти период започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2001г.) По делото се съдържат достатъчно убедителни доказателства че навесът е изграден след 31.03.2001г., поради което не попада в нито една възможните хипотези, които биха могли да го характеризират като търпим строеж. В заключението си вещото лице инж. Ранделова категорично заявява, че навесът е изпълнен след 2011г. В потвърждение на този извод са и сателитните изображения съдържащи се в заключението на съдебно-техническата експертиза приета при първоначалното разглеждане на делото. От тях е видно, че към юни 2011г. и юли 2023г. навесът не е бил изграден. Изготвилата заключението инж. Терзийска изрично е отбелязала в същото, че навесът е изграден в периода юли 2023г. и март 2024г. С оглед така очертания период на изграждане на процесния навес, същият не попада в нито един от четирите времеви периода на § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПРЗ на ЗУТ, поради което не може да бъде квалифициран като търпим строеж и правилно е разпоредено неговото премахване. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Пловдив е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер 70,- €, на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,