Решение № 10553 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2010 г.

Решение № 10553 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димо Николов Зехиров, гр. Благоевград срещу Решение № 731/7.12.2009 г, по адм. дело № 519/2009 г, на Административен съд - Благоевград, както и по частна жалба на Димо Николов Зехиров против Определение № 8/11.01.2010 г, с което е допълнено обжалваното решение в частта му досежно разноските. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по жалбите не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбите. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Зехиров против Заповед № 1119/29.05.2009 г. на Кмета на Община Благоевград, с която е наредено да бъде премахнат обект "Двуетажна паянтова жилищна сграда", находяща се в УПИ ХIV, кв. 92 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград, инд. № 04279.614.235. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно и постановено в нарушение на материално правните норми. Условията, предвидени в хипотезата на нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ са в кумулативна връзка - заповед за премахване на строежи се издава, когато те не могат да бъдат поправени или заздравени. Предвиждането на няколко предпоставки сочи, че законодателят допуска премахването на строежа, само ако не може да се заздрави и поправи и не дава възможност за преценка на административния орган дали да издаде заповед по чл. 195, ал. 4 или ал. 6 ЗУТ. Ако е налице възможност за заздравяване и поправяне приложението на чл. 195, ал. 6 ЗУТ е недопустимо. В тази норма не са предвидени способите за поправяне и заздравяване и не е създадено ограничение да се извършват строително монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ само, ако представляват текущ или основен ремонт, но не и когато се извършва реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ. След като при обсъждане на експертното заключение административният съд възприема констатациите му за това, че е възможно заздравяване и поправяне на сградата, е следвало да посочи дали приема за опровергани фактическите констатации в констативния протокол, относно тези обстоятелства, което не е сторено. Независимо от това, въз основа на установените факти, предвид изискванията на чл. 220 АПК се налага извод, че посочените констатации за невъзможност за заздравяване и построяване са опровергани от заключението на вещото лице и след като това е така липсва една от предпоставките за приложение на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Градоустройственият статут на процесната сграда е без правно значение в случаите на приложение на чл. 195, тъй като такова изискване в нормата няма. Приемайки противното, относно фактите и предпоставките за приложението на чл. 195, ал. 6 ЗУТ решаващият състав е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, необосновано и в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се отмени и оспорения административен акт. В този ред на мисли и с оглед изхода на настоящия спор - следва да се отмени и определението, с което е допълнено атакуваното решение относно разноските в първата инстанция. Върховният административен съд приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Разноски настоящият съд не присъжда, тъй като няма доказателства в тази връзка, както и не са направени искания за такива. Воден от изложеното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК,