Решение № 15719 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13399/2009 г.

Решение № 15719 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13399/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Пенка Павлова Павлова от село Крушево, община Карнобат, област Бургас, против решение № 918 от 14.08.2009 г., постановено по административно дело № 1769 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 74/11.11.2008 г. на Директора на РУСО - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 461213/24.10.2008 г. на ръководител "ПО". От изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че касаторката не е доволна от обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № № 74/11.11.2008 г. на Директора на РУСО - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 461213/24.10.2008 г. на ръководител "ПО", с което на Пенка Павлова Павлова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна Бургаският административен съд правилно е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно издирване и прилагане на материалноправните разпоредби. В мотивите на съдебния акт е обоснован извод, че в процесния случай няма основание за прилагане разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. Видно от доказателствата по делото, на касаторката Пенка Павлова не й достигат 7 години 4 месеца и 29 дни и не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. При липса на повече от 5 години осигурителен стаж няма основание да се приложи разпоредбата на § 9, т. 3 от ПЗР на КСО. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за непризнат осигурителен стаж от 12 години, през който касаторката е гледала животни. Самата тя признава, че за времето, през което е гледала животни, не е внасяла осигурителни вноски. Съгласно чл. 94б, б. "в" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), съответно § 39а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (отм.), за трудов стаж при пенсиониране се зачита времето, през което лицата, които по договор със стопански организации отглеждат животни в личните си стопанства и предават продукцията от тях на държавата при условие, че лицето е направило най-малко 5, 5 % осигурителна вноска върху половината от стойността на предадената на изкупвателните организации животинска продукция, т. е. върху 750 лв., ако стойността на предадената продукция е 1500 лева или повече. Касаторката не представя доказателства, с които да установи пред административния орган и пред съда, че отговаря на тези условия, за да й се признае за осигурителен стаж времето, през което твърди, че сама е гледала животни. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение