Решение № 805 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2012 г.
ВАСV отделение17.01.2013 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОБЯВЯВА, по жалба на "Консорциум Уинд енерджи" ООД, нищожността на Решение № 181/29.06.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено Решение по ОВОС № ВА-7/2012 г. на директора на РИОСВ, Варна и е върната преписката на същия административен орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 805 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда. Образувано е по жалба на "Консорциум Уинд Енерджи" ООД (Консорциума/ът), против Решение № 181/29.06.2012 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение министърът, поради незаконосъобразност и допуснати нарушения на посочени от него норми от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, е отменил Решение по ОВОС № ВА-7/2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Недоволен, Консорциумът обжалва решението на министъра. Счита същото за нищожно поради липса на компетентност на органа, който го е издал. Алтернативно развива доводи за незаконосъобразността му. Моли да се обяви нищожността на решението, евентуално същото да се отмени като неправилно. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита подадената жалба против Решение № 181/29.06.2012 г. за недопустима. Развива и доводи за неоснователност. Моли оставянето на жалбата без разглеждане, алтернативно - отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованата страна - Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), счита жалбата на Консорциума за недопустима. Моли оставянето й без разглеждане. Заинтересованата страна - Сдружение "Зелени балкани", не взема становище по жалбата. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата на Консорциума. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: Във връзка с постъпило в РИОСВ, Варна инвестиционно предложение от страна на Консорциума, след провеждане на предписаните процедури, директорът на РИОСВ е издал Решение по ОВОС № ВА-7/2012 г. с което е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение за изграждането на вятърен енергиен парк, състоящ се от 95 бр. вятърни генератора и 2 подстанции в землищата на с. Ваклиново, с. Черноморци, с. Смин, с. Стаевци, с. Божаново, с Граничар, с. Захари Стояново и с. Бежаново, общини Шабла и Генерал Тошево. Този административен акт е бил обжалван от Сдружение с обществено полезна дейност "Грийн планет" (Грийн планет) пред Административен съд Варна (АСВн) с доводи за незаконосъобразност. Обжалван е и от заинтересованите страни по настоящото дело - БДЗП и Сдружение "Зелени балкани" по административен ред - чрез директора на РИОСВ до министъра, с доводи за незаконосъобразност и нецелесъобразност на акта. По жалбата на Грийн планет е било образувано а. д. № 1084/2012 по описа на АСВн. Жалбите на БДЗП (заведена в РИОСВ Варна с вх. № 26-00-6095
на 19.03.2012 г.) и на Сдружение "Зелени балкани" (заведена в РИОСВ Варна с вх. № 26-00-6095
на 21.03.2012 г.), с писмо изх. № 26-00-6095/28.03.2012 г., са изпратени от директора на РИОСВ до АСВн за присъединяването им към а. д. 1084/2012 г. и съвместното им разглеждане от съда. Предвид съществуването в тях на доводи за нецелесъобразност на Решение № ВА-7/2012 г. обаче, с определение № 1562/30.03.2012 г. по делото АСВн е приел, че същите не са му подведомствени и ги е изпратил по компетентност на министъра. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 16.05.2012 г. В същото време, производството по а. д. № 1084/2012 г. на АСВн, образувано по жалбата на Грийн планет е завършило с решение № 1296/16.05.2012 г. Решението е било обжалвано от директора на РИОСВ Варна и Консорциума и по жалбите, на 25.07.2012 г. е било образувано а. д. № 9325/2012 г. по описа на ВАС. Междувременно, в АСВн е постъпила молба с вх. № с. д. 13872/21.07.2012 г. от Грийн планет, с която се прави отказ от оспорването на решението на директора на РИОСВ, Варна. На основание молбата, с Определение № 11239/14.09.2012 г. по а. д. № 9325/2012 г. на ВАС, е обезсилено решение № 1296/16.05.2012 г. по а. д. № 1084/2012 г. на АСВн и са оставени без разглеждане касационните жалби на директора на РИОСВ, Варна и Консорциума против него, а производството по делото на ВАС е прекратено. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила. След постъпването на жалбите на БДЗП и Сдружение "Зелени балкани" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), министърът е постановил обжалваното Решение № 181/29.06.2012 г. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Консорциума се явява основателна. Решението на министъра е нищожно, постановено при липса на материална компетентност, по следните причини:
Член 129 от АПК урежда начина на съединяване на жалби против издаден административен акт в случаите, когато е оспорена законосъобразността и целесъобразността му при оспорване по съдебен и административен ред. Той решава и въпросите за предоставената от кодекса материална компетентност на съда и висшестоящия административен орган предвид основанията за оспорването на акта. Съобразно ал. 1 от нормата, ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден такъв е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. Т. е. във всички случаи, жалбите за незаконосъобразност се разглеждат в едно общо производство, като компетентен да се произнесе по тях, независимо до кого са адресирани те (съда или висшестоящия административен орган) се явява съдът. Това правило, според ал. 2 не се прилага, когато с жалбата до горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на акта. В тези случаи, компетентен да се произнесе е висшестоящия орган. В такива случаи, ако има образувано производство пред съд, то се спира до произнасяне на по-горестоящия административен орган.
В конкретния казус, пред АСВн е било образувано производство по жалба на Грийн планет за незаконосъобразност на решението на директора на РИОСВ, Варна. В същото време, да министъра са подадени жалби против същия административен акт от БДЗП и Сдружение "Зелени балкани", в които наред с доводите за незаконосъобразност, са изложени такива и за неговата нецелесъобразност. АСВн в съответствие с цитираната норма от АПК е изпратил тези жалби на министъра за произнасяне, поради липса на компетентност да разглежда и се произнася по доводи за нецелесъобразност на акта.
От своя страна министърът, на основание чл. 129, ал. 2, изр. 1 от АПК, е следвало да разгледа и се произнесе само и единствено по доводите в жалбите на БДЗП и Сдружение "Зелени балкани", касаещи целесъобразността на решението на директора на РИОСВ, Варна. Неговата компетентност е ограничена, тъй като по жалба против законосъобразността на същото решение, изхождаща от Грийн планет, вече е било образувано дело пред АСВн. Произнасяйки се с обжалваното решение № 181/29.06.2012 г., с което поради незаконосъобразност на първото решение той го е отменил и е върнал преписката на директора за ново произнасяне, министърът е постановил нищожен административен акт поради липса на предоставена му материална компетентност за това.
Доводът за недопустимост на жалбата на Консорциума, на основание чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК е неоснователен. Съгласно тази норма, на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен първоначалния индивидуален административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество. В случая действително липсва произнасяне на министъра по същество. Налице е само отмяна на първоначалния акт и връщане на преписката за ново произнасяне от директора на РИОСВ Варна, при съобразяване с мотивите на решението на министъра. Решението на министъра обаче е нищожно, тъй като при наличие на висящо производство за проверка законосъобразността на акта от съд, той се е произнесъл също за неговата незаконосъобразност, каквато компетентност няма. Ако първоначалният акт беше отменен поради нецелесъобразността му, а преписката - върната за ново разглеждане, без произнасяне по същество, жалбата против решение с подобно съдържание би била недопустима на основание цитираната норма. Предвид коментираното съдържание на решението на министъра обаче, същото засяга правата и интересите на Консорциума и за последния съществува правен интерес от отмяната му. Актът на директора на РИОСВ е благоприятен за Консорциума и неговата отмяна води до възникване на правен интерес от отмяна на акта на министъра. Обжалването на последния е допустимо на основание общия принцип за обжалваемост на административните актове, основаващ се на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, поради засягането на правата и интересите на жалбоподателя.
В конкретния случай липсва конкуренция между установената от ВАС нищожност на решението на министъра и твърдяната от ответника и заинтересованата страна недопустимост на жалбата на Консорциума. Нищожността във всички случаи има приоритетна роля и всеки заинтересован може да иска обявяването й. Недопустима е жалба само против валиден административен акт, който не отговаря на условията на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК.