Решение № 13135 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "СИМС С. Стайков" гр.Сливен, подадена чрез процесуалния представител адв. Комбалов срещу решение 26/04.02.2021 г., постановено по адм. дело 458 по описа на Административен съд гр.Сливен за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-322-0046261/26.10.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас в ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Динева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно постановени и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с представените писмени доказателства по делото и наведените твърдения на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ " СИМС- С. Стайков гр.Сливен против заповед за налагане на ПАМ ФК-322-0046261/26.10.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - павилион, находящ се в гр.Сливен, ж.к.Стоян Заимов, бл.52, до автоспирка, за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 20.10.2020 г. проверка на търговския обект, като е установено, че за извършена покупка на пакетче дъвки на стойност 1 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан, с което е осъществен състав на нарушение по чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин издадена от Министъра на финансите/по-долу за краткост Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/. Издаден е АУАН за същото нарушение, както и НП. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-322-0046261/26.10.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на нормативно установено задължение за издаване на фискален бон или ръчна касова бележка за осъществена продажба. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяване на съдебния акт не е съобразено, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност установен с чл.6 от АПК. Съгласно този принцип при определяне срока, за който ще бъде приложена мярката не следва да се засягат правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество. След като нарушението е констатирано за първи път и при липса на предишни нарушения, както и на неизплатени публични задължения, при липса на констатация за наличие на касова разлика установена при проверката, изводите на съда за съразмерност на определения срок от 14 дни са незаконосъобразни. Независимо, че в мотивите на издадената заповед е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Само по себе си посочването на декларираните от дружеството финансови резултати от дейността му, без същите да бъдат съпоставени с други данни при сходна дейност, с други конкретни заведения с аналогична площ и местоположение, не обосновава извод за системност на нарушенията в процесния обект. Същевременно, е прието, че в обекта е създадена такава организация на работата, която позволява част от оборота да не се отчита, но и за това твърдение липсва доказателства. Ето защо не може да се приеме, че продължителността на срока на ПАМ е мотивирана от органа с мотиви, относими към адресата на заповедта. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Необосновано съдът е приел, че административният орган е мотивирал заповедта в частта й на определения срок на ПАМ. Наведените в тази връзка фактически основания са общи, формални, бланкетни. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства от действителността и техни индивидуални характеристики, установени надлежно в хода на административното производство, формиращи съответни на тях фактически и правни изводи. Като е достигнал до обратен извод и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на ЕТ "СИМС-С. Стайков" бъде уважена и заповедта на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас при ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора в полза на касатора и при заявено своевременно искане за това, следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1220 лв., от които 50 лв. държавна такса за образуване на делото пред АС-Сливен и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.; 70 лв. държавна такса за образуване на дело пред касационната инстанция и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение