Решение № 556 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 686/2016 г.

Решение № 556 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 686/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 1694 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 63/2015 г. по описа на Административния съд - Б. в частта, в която е осъдена да заплати на А. М. П. обезщетение в размер на 1 750 лева за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на администрацията, изразяващо се в неосигуряване на нормални условия на живот: достатъчна жизнена площ и санитарен възел в спалното помещение, постоянен достъп до течаща вода и тоалетна за времето от 20 часа до 6 часа, подходяща тоалетна, съобразена със здравословното му състояние, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за дезинфекциране на спалното помещение в периода на изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Затвора - Б. за времето от 5.07.2013 г. до 18.01.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 8.01.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. О. П. Р. Панчева, Т. А. М., Д. А. П. и Г. А. Ш., конституирани по делото в качеството им на наследници на починалия ищец на А. М. П., не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на А. М. П. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са предявени искове, общо за сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в З.-Б. в периода 5.07.2013 г. - 18.01.2015 г., причинени от бездействието на органите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да осигурят нормални условия на живот в затвора, адекватна медицинска помощ и лечение и опазване неприкосновеността на личната му кореспонденция, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е посочил, че бил подложен на психически и физически тормоз, страдания и унижение в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция на правата на човека, тъй като нямал достатъчна жизнена площ и санитарен възел в спалното помещение, постоянен достъп до течаща вода и тоалетна за времето от 20 часа до 6 часа, подходяща тоалетна, съобразена със здравословното му състояние, условия за поддържане на лична хигиена, достатъчно и качествена като калориен състав храна, неприкосновеност на личната му кореспонденция, навременна и адекватна медицинска помощ и лечение. За изясняване на обстоятелствата по делото са били разпитани двама свидетели и като доказателства са били приети епикризи за заболяванията на ищеца. С обжалваното решение административният съд уважил частично иска, като присъдил на ищеца обезщетение в размер на 1 750 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на администрацията, изразяващо се в неосигуряване на нормални условия на живот: достатъчна жизнена площ и санитарен възел в спалното помещение, постоянен достъп до течаща вода и тоалетна за времето от 20 часа до 6 часа, подходяща тоалетна, съобразена със здравословното му състояние, условия за поддържане на лична хигиена и препарати за дезинфекциране на спалното помещение в периода на изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Затвора - Б. от 5.07.2013 г. до 18.01.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 8.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата част за размера над 1 750 лева до пълния предявен размер от 2500 лева. Съдът отхвърлил искова за обезщетение в размер на 500 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие и неосигуряване на медицинска помощ и лечение в периода на изтърпяване на наложената на А. П. мярка за неотклонение "задържане под стража" в Затвора - Б. 5.07.2013 г. - 18.01.2015 г., както и иска за обезщетение в размер на 500 лева за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото му на неприкосновеност на личната кореспонденция в същия период. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да уважи частично исковите претенции, съдът приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които не изпълнили задълженията си, произтичащи от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за приложението му, да осигурят на ищеца условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото му достойнство, а именно: достатъчно жизнена площ в двете спални помещения, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения. Според изложените в решението мотиви, имало пряка причинна връзка между бездействието на отговорните служители и настъпилите вреди. Описаните условия на живот били такива, че биха предизвикали у всяко лице стрес, физически и емоционални страдания и унижение на човешкото достойнство. Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата и доводите на страните и е анализирал приложимата правна уредба. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи наличието на нормативните предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнението на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на някой от тези елементи, няма основание за ангажиране на имуществената отговорност по този закон. Съдът е направил правилен извод, че служители от състава на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" са допуснали незаконосъобразно бездействие и не са изпълнили задълженията за осигуряване на нормални жизнени условия за лишения от свобода и зачитане на правата и достойнството му. По делото е установено, че килиите в отделението, в което ищецът е бил задържан, не е имало достатъчно обитаемо пространство, както и санитарен възел, поради което на лишените от свобода се налагало вечер да използват кофи за санитарните си нужди. А. П. не е имал постоянен достъп до течаща вода, както и условия за поддържане на личната хигиена. Вследствие на неблагоприятната жизнена среда ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи във физически страдания и рискове за здравето му, както и в уронване на човешкото му достойнство. Административният съд основателно е счел, че страданията и трудностите, чиито ефект е засилен поради влошеното здравословно състояние на ищеца, които той е бил принуден да понася, надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. Не се оправдава и оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е изложил мотиви относно критериите за определяне на присъдения размер на обезщетението. Първоинстанционният съд е съобразил вида и характера на вредите, и времето, през което ищецът е живял при неблагоприятни битови условия, е определил справедлив размер на обезщетението, който компенсира причинените морални вреди. При отсъствието на отменителни основания решението на административния съд в осъдителната му част следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. Касационната инстанция намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не определя размера на юрисконсултското възнаграждение, поради което то следва да се определи от съда в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Присъденият от съда размер е съответен на сложността на делото, поради което и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на касационното производство разноски на касационния жалбоподател за тази инстанция не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд